Днес църквата почита рожението на един от най-тачените светии – Йоан Кръстител. Заченат и той с Божията намеса, светеца се ражда няколко години пред Иисус Христос, и е известен още с наименованията Кръстител или Предтеча. Той прокарва пътя на учението на Христос сред юдейския народ и той е първият, който започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
Българският народ нарича този празник Еньовден и го почита като изключително важен и преломен ден в лятото – сезона, когато се ражда изобилие от продукция. Наричан още Среди лето или Ден на слънцето, тъй като съвпада с лятното слънцестоене, Еньовден е важен за български народни вярвания. Според тях на 24 юни „слънцето играе или трепти“, когато изгрява.
Днес е денят, в който според народните лечители, всички събрани рано сутрин билки, още оросени от капките вода треви, са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.
Наред с Коледа, Великден и Гергьовден, Еньовден е следващият голям пранзик в българския празничен календар. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
На този ден, за да сме здрави, трябва да станем рано и да посрещнем изгрева на слънцето, да усетим лековитата роса, нагазили с боси крака в тревата, като така се вярва, че човек се отърсва от всички болести, мие се преди път. Когато слънцето започне да изгрява, трябва да се застане с лице към него и да се гледа през рамо сянката. Ако тя се отразява цяла, то човек ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.