Днес православните християни празнуват Великден – денят, в който Божият Син възкръсва от мъртвите. Заради това празника е известен и като Възкресение Христово и е наричан празник на всички празници, заради значението си за църквата и всички вярващи. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е един от т.нар. подвижни празници в християнството и бива определян всяка година според първото пролетно пълнолуние. Православната традиция предшества Великден с Великия пост, който трае 40 дни и включва и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.
Това е времето, когато християните трябва да се покаят, за да очистят душите и телата си и да посрещнат най-големия християнски празник. Народната традиция е свързана и с възкръсването на природата за нов живот на този ден. В обичаите и традициите тясно се преплитат християнски с езически традиции, което именно дава такъв колоритен облик на българския Великден. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение.
На самия празник малки и големи се борят с начервени яйца, като се гледа кой ще победи. На когото яйцето излезе победител, той ще е най-здрав през цялата година. През трите дни на Великден се ходи на гости и на кумове и родители, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
