Един от най-обичаните пролетни празници е Цветница. Денят на всички цветя е винаги в неделята непосредствено след Лазаровден, седмица преди Великден. Известен е още като Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
Празникът е посветен на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим, когато е бил посрещнат от събралото се множество с палмови и лаврови клонки, яхнал своето магаре. Ето защо днес е денят, в който по традиция хората отиват на църква с върбови клонки, китка здравец и различни други пролетни цветя. Свещеникът осветява върбовите клончета и те се отнасят у дома, поставяйки се пред домашната икона. През цялата година клонките имат силата на лечебни, като се използват и за баене срещу уроки. Когато през лятото загърми и завали, тези клончета се изнасят на двора, изричат се магически заклинания, гледа се облака през тях, за да си ида градушката надалеч и да не навреди на посевите.
На Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай, известен като кумичене. При него, преди обед всички момичета и девойки, които са били лазарки предния ден, се отправят към реката. Всяка девойка носи и китка цвете, върбово клонче, малко хлебче, което е наречено „кукла“. Девойките хвърлят венците или хлебчетата си в бързите води на реката, и хлебчето или венчето на онази, на която се понеде най-напред от останалите, е избрана за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.
На Цветница празнуват всички с имена на цветя и дръвчета.