Днес Българската православна църква празнува Лазаровден, носещ още имената Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Празникът винаги се пада седмица преди Великден и един ден преди Цветница. Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар – един от любимите ученици на Христос, и е празник от Великденския обреден цикъл (в основата му лежи идеята за прехода от смърт към живот, осмисляна на митологично ниво като преход от зима към пролет).
Народните вярвания казват, че на следващия ден – Цветница, Връбница се „разпущат умрелите от гробовете” и за да бъдат почетени от живите трябва да им се направи Лазарската задушница. Вечерта преди Лазаровден всяка жена прекадява и прелива с вино гробовете на починалите си близки. Раздава се и варено живот и просфорки (малки питки с украса от тесто според пола, възрастта и социалния статус на починалия).
Типичният обичай на Лазаровден, с който се свързва празника е моминският обичай лазаруване. Обикновено участничките са девойки в предбрачна възраст, има и вариант с детско лазаруване на момиченца между 6 и 11 години, които подражават на големите лазарки. Те обикалят домовете по две-три или цяла група, пеят песни, играят хора, а накрая стопаните ги даряват със сурово яйце.
Народните поверия още казват, че само девойка, която е лазарувала може да се омъжи, а митовете говорят и за предпазната мярка с лазаруването – девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде залюбена или похитена от змей. Ето защо обичаят лазаруване се явява задължителен за всяка мома. Песните на лазарките са преобладащо любовни, именно заради идеята, че скоро ще се омъжат. Обикновено традиционно те трябва да носят булчински премени, накити.
На Лазаровден също така се омесват куклите – това са обредни хлябове, които се правят под формата на човек, и са нужни за „кумиченето” на следвация ден – Цветница.
Празнуват именниците: Лазар, Лазо, Лазарин, Лазарина. Да е живо и здраво името им.