Арнщат – Мюлхаузен – Ваймар – Кьотен – Лайпциг – това е географската линия на кариерата на Йохан Себастиан Бах. Изпълнена е с изключително много труд, успехи, разочарования, борба за място под небето. Всеки един от тези етапи бележи изобилие в определен жанр: в Арнщат Бах сътворява „Токата и фуга“ в ре минор – знакова за цялата епоха на барока. Във Ваймар започва прочутата си „Органна тетрадка“, неимоверно нараства славата му на органист и клавесинист. Известна е историята с несъстоялия се турнир с Луи Маршан, който, след като чул свиренето на Бах, тайно напуснал града…
В Кьотен твори главно светска музика – херцогът, при когото е капелмайстор, е калвинист и не одобрява изтънчената църковна музика.
На Кьотен светът дължи Френските и Английските сюити, соловите партити за чело, Бранденбургските концерти. И – Лайпциг, където Бах живее от 1723 г. до смъртта си през 1750 година. Той е кантор в „Св. Томас“, отговаря и за музиката в „Св. Николай“, музкален директор е на всички градски църкви. Това означава подбор на изпълнители, обучаване на ученици, подбор на музика, различни участия – по сватби, погребения и други. В 1729 година основава „Колегиум музикум“ – по подобие на различни ансамбли в германските градове, основани от амбициозни студенти. С колегиума изнася два пъти седмично двучасови концерти… При тази грандиозна натовареност е невероятно количеството музика, излязло изпод перото на Бах – в т. ч. пасионите, Високата меса, Музикалното приношение, Голдберг вариации, Изкуство на фугата… Музика, създавана прилежно, но оценявана като изпълнение на служебни задължения. Защото приживе Бах е бил ценен главно като изпълнител – дори синовете му са намирали музиката му за старомодна. Или поне така смята историята…