Сигурно по някакви координатни системи трябва да съм „успял“ , въпреки че това понятие не е най-доброто за един човек, който се чувства добре в средата си и с професията си. Никога не съм съжалявал за избора си да се занимавам с изкуство.
Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ художникът и професор по живопис в НХА Андрей Даниел. Той изрази убеденост, че не бива да се ядосваме за важни неща и призна че често се ядосва, но за глупости. Даниел коментира, че поради малкото население на България, няма достатъчно ценители на живописта
Държавата не може да отгледа публика. Ние трябва да я отглеждаме – художниците, хората, които се занимават с художествено образование, галеристите
За да се получи някакъв процъфтяващ и пазар на изкуство, и разнообразие на гледни точки, на мнения, трябва една много по-мощна публика, многобройна. Тук не е многобройна публиката и това се отразява до голяма степен на процесите в изкуството, но това е съдба българска. Никога в България не е имало многобройна публика за изобразително изкуство, никога.
Според живописецът, самотата на професията му не е тежест:
Всеки има нужда от тази самота, в която да чуе гласа си и да разбере кой е. В шумното време, в което живеем, това е много важен момент, но малцина имат този лукс, било като професия, било като въобще начин на живот да изпаднат в това състояние. За мен е много важно, защото по този начин човек си спомня за основополагащи ценности и правила и въобще неща, които го държат в областта на човешкото.
Художникът заяви, че се интересува от политическия живот и изрази оптимизъм, че президентът Радев ще изпълни поетите социални ангажименти. Запитан как мотивира хората, решили да се занимават с изкуство, той заяви:
Не мога да формулирам някакви основни мъдрости, с които да дам път, надежда и т. н. Знам, че извън нас, хората, общо взето, смисъл няма. Така че ние трябва да създаваме този смисъл сами за себе си и за околните.
