По стара традиция, първата събота след Сирни Заговезни е Тодоровден или още известен като Конския Великден. Почитането на светеца се е правело още през раннохристиянските години, говорят свидетелства, намерени край стари църкви. Освен през Великия пост, неговата памет се почита и на 17 февруари.
Според легендите, 50 години след като умира свети Теодор, император Юлиан Отстъпник е продължавал да иска връщането на езичеството по управляваните от него римски земи. За да ги направи без тяхно знаение езичници, императорът наредил по време на големия, великденски пост, който трае 40 дни, да напръскат постните храни от пазара с кръвта на жертвено животно и така да християните да бъдат осквернени.
Градоначалникът сторил заповяданото му, но Бог, който вижда всичко, направил така, че нечиститият замисъл да бъде разкрит. Това станало, като св. Теодор Тирон се явил на Евдоксий, който тогва бил Цариградски Архиепископ и го предупредил за замисъла на императора, като го заклел да предаде на всички християни през тези дни да не вземат нищо от пазара. А на вместо това да си приготвят за тази седмица специална обредна храна, включваща коливо – жито, то да им бъде храната. След като разбрал, че лукавият му план се провалил, император Юлиан се засрамил и пуснал отново на пазара чиста храна.
От този ден, за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на се. великомъченик Теодор Тирон, като за спомен се вари жито, което после се благославя в църква. Светията се почита и като покровител на раждането и плодовитостта. Носи още името Конски Великден, защото е пряко свързан със здравето на конете и има много обреди с коне на този ден.
Народните вярвания казват, че това е денят, в който Свети Тодор отива при Бога да измоли лято за човеците. Той съблича своите девет кожуха, мята се на своя бял кон и отива при Бог. Щом пристигне, той слиза от коня и забожка копието си до него, влиза при Бог, за да моли лято на земята. Пак народните вярвания определят идната седмица като най-опасната, понеже тогава Свети Тодор броди по улиците като „кара-кон“ или „вкара-кончен“ (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и името караконджул, което значи зъл дух в тялото на животно.
Конят в живота на българина е почитан като вярно и предано животно. Недосегаем е за змейове и самодиви. Ето защо конят и неговият ездач са били издигнати в култ още по старо, предхристиянско време. И тъй като е специално животно, конят осъществява пренос между двата свята – на мъртвите и живите. За прабългарите благородното животно е представлявало и тотем, и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.
Специално за Тодоровден, в чест на коня са били провеждани кушии. Рано сутринта на празника те биват почиствани, разресвани, сплитат им се опашките и гривите, закичват се с различни дрънкулки и символи. След това заедно с техните пременени ездачи, отиват на надбягванията.
Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, Юлиян, Юлияна.