Може би най-основателната критика към Росен Плевнелиев е това, че той сякаш не успя да стане обединител на нацията, както се предполага от един държавен глава.
Това, което трябва да посочим като най-голям позитив на президента, е, че това е може би най-последователният политик въобще в българския политически живот в последните години. Именно тази му последователност в позициите, ясната му ориентация и поляризация на „добро“ и на „лошо“ – и във вътрешнополитически, и във външнополитически план, вероятно доведоха до това, че определени групи в българското общество казват: „Това е най-силният президент“, а други: „Това е най-слабият президент“.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ политологът Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“. Той отчете, че Плевнелиев е имал труден мандат, по време на който е трябвало да се случат 3 предсрочни парламентарни избора и да се съставят 3 служебни правителства. Ганев определи като „правилното решение“ отказът на Плевнелиев да състави трети служебен кабинет, което е щяло да бъде „абсолютно излишно“:
На два пъти, в тежки за държавата моменти на политическа криза, той успяваше да внесе някаква политическа стабилност и да състави кабинети, които по никакъв начин не можем да кажем, че бяха компрометиращи него или самото негово управление.
Ганев не очаква да има публично противоречие между Плевнелиев и Попова при отчета на мандата им. Противоречието между двамата е било ясно още от първата година, допълни той и оцени решението на държавния глава да не го оповестява в публичното пространство като „по-добрия вариант“.
Ако питате мен, при свикване на следващо Велико народно събрание, вицепрезидентската институция трябва да отпадне. На първо място, това е институция, която е създадена да отговори на определени конюнктурни политически интереси. 1990-91 година, когато се обсъжда и приема Конституцията, вицепрезидентската институция е създадена да отговори на един политически консенсус, който тогава трябва да се създаде между БСП и СДС за определена политическа фигура – президентът да е от едната партия и съответно – да има вицепрезидент от другата. Това по никакъв начин не отговаря на някакви специфични български конституционни традиции. В Европа няма вицепрезиденти, няма такава институция. В САЩ има такава институция, но там вицепрезидентът има съвсем други функции.
Влошаването на отношенията с Москва по времето на мандата на Плевнелиев трябва да се разглежда в контекста на безпрецедентно напрежение между Запада и Русия, каквото не е виждано от Студената война насам, изтъкна Ганев.
Действително, Плевнелиев зае „ястребска позиция“. Това никой не го оспорва. Ястребска позиция без никакъв диалог да има с Москва. Но това до голяма степен вършеше работа на българската дипломация и българската външна политика и създаде едно специфично разделение на ролитe – Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов поддържаха тази „ястребска“ позиция – силно прозападна, проамериканска, без никакъв диалог с Русия, докато Борисов беше в позицията да бъде по-компромисният с Москва, което му носеше, малко или много, и електорални позитиви.
Борисов и Плевнелиев нe са влезли в институционален конфликт заради това разделение, изтъкна Ганев, който изрази убеденост, че Радев ще поддържа по-топли отношения с Москва от предшественика си:
Имайте предвид, че на г-н Румен Радев ще му бъде много по-лесно да поддържа тези конструктивни отношения с Москва, защото едно е в Белия дом да е Доналд Тръмп и да говори за подобряване на отношенията между САЩ и Русия, и друго е в Белия дом да е Барак Обама при най-ниската точка на отношения между Вашингтон и Москва от Студената война насам.
Интервюто на Веселина Миланова с Димитър Ганев можете да чуете от звуковия файл.
