Днес народът ни празнува Сирни Заговезни, известни още и като Поклади и Прощална неделя. Празникът е ден на всеобщото опрощение. Винаги се пада седем седмици преди Великден, поради което е един от плаващите празници в календара. На този ден Православната църква призовава всички вярващи да пречистят душите си, като поискат и дадат прошка за извършени дела през изминалата година. Традиционният поздрав на много места в страната за този ден е:“Простено – прости!“.
Вечерта на този ден при родителите се събира цялата рода – децата с техните семейства, за да заговяват за предстоящите 40-дневни великденски пости. На празничната трапеза се поставят такива ястия, като баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
Именно с бялата халва или с варено яйце се извършва традиционния обред „хамкане“ при който едно яйце или парче халва се завързва с червен конец и най-възрастният мъж от семейството завързва за тавана конеца или го върти така над масата. Който успее от седящите на трапезата да го хване с уста, той ще е най-здрав през годината.
Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Според традицията високите пламъци трябва да бъдат прескачани за здраве. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.
