Преди 135 години, на 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, което днес е предградие на Истанбул под името Йешилкьой, се подписва мирен договор между Османската империя и Русия. С този договор се слага и край на Руско-турската освободителна война. Договорът е бил с предварителен характер и е подлежал на одобрение от страна на Великите сили. С този договор се слага началото на новата автономна страна България, която плаща данък и е вид васално княжество, но със своя собствена войска и правителство.
Площта тогава на Княжеството е повече от 170 000 кв. км., като пълномощници от страна на Русия са били граф Игнатиев и Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Приетите членове и алинеи са били с цел устройстване целостта и правата на новата автономна държава. Чл. 6 -11 са се отнасяли до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Границите, които са договорени и приети от двете страни, са от Северна България /без Северна Добруджа/, Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров). Член 7 е този, който урежда и управлението на държавата, което се изпълнява от княз, избиран от населението, преминавайки през одобрението на Великите сили и Високата порта.
Освен това, в началото след Освобождението, е предвидено да се намеси и част от руско управление, за срок от 2 години, което управление се предвижда да става от специален императорски комисар. Този договор дава началото на възкръсването на силната някога империя, България, която е била на 3 морета, но тогава е на картата на Европа само с едно. За жалост обаче 170 000 кв.км. се струват голяма територия на големите европейски сили, и те прекрояват картата на България. Няколко месеца по-късно, картата на България изглежда по съвсем друг начин, когато през юни 1878 година на Берлинския конгрес, тя бива прекроена. България е разпокъсана и се създават Княжество България и Източна Румелия, като последната остава в Османската империя още няколко години.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно е бил празнуван и като официален празник през 1978 година, когато се е чествала 100-годишнина от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а през март 1999 година, Великото Народно събрание го определя като национален празник.
Честит национален празник!
