Интересът към ромската музика в Западна Европа бе породен както от политическите процеси като интеграция в ЕС, така и от музиката на Горан Брегович към филмите на Емир Кустурица, но от факта, че това е нова музикална традиция, доскоро непозната и незаписвана както от България и Румъния, така и от Словакия, Унгария и Чехия. Това каза музикалният издател Виктор Лилов в интервю за предаването „Хоризонт до обед“:
Като че ли България не успя да превърне този интерес в устойчив – към българската култура, включително към ромската музикална традиция. У нас музикалните продуценти и издатели не разпознаха потенциала на тази музика да представя България извън страната ни и това в голяма степен е свързано с нашето усещане каква е нашата национална идентичност.
Той даде пример с поканата към оркестър „Карандила“ през 1999 година да участват в голям джаз фестивал в Берлин:
Така по естествен път „Карандила“ попаднаха в една уърлд мюзик и джаз сцена, в която започнаха да се изявяват и като че ли това беше естествена среда на тази музика.
Прозаичната история на ромската група „Репортерите“ от село Златарица е показателна за това как културата у нас се финансира по един неустойчив начин и в резултат на спорадични инициативи и лични пристрастия, допълни Лилов.
Никога не съм си представял, че ще се занимавам с българска традиционна музика, като говоря за „традиционна“, включвам и ромската музикална традиция, защото възприемам тяхната култура като част от националната ни култура, сподели още Виктор Лилов.
Цялото интервю слушайте от звуковия файл.