140 години чества България днес от обесването на един от най-великите си българи – Васил Левски. Тази вечер в столицата пред паметника на Апостола ще има церемония-поклонение. Години преди смъртта си, през 1871 година, Левски е успял да създаде гъста мрежа от революционни комитети, които са под обединението на цялостна вътрешна революционна организация и избира за неин център Ловеч. На 10 декември 1872 година, Левски прехвърля Балкана, но получава индикация, че в Ловеч го дебне засада и предателство.
От тази дата до Коледа на 1872 година, Левски се намира в тайна къща в Ловеч, която и до днес се търси. Някои казват, че тя се намира в Стремската долина, други считат, че е в района на Троянския манастир – къщата на Найден Хасъмски, други пък я търсят в село Микре.
След като отива в Ловеч, Апостола отива директно в къщата на Никола Сирков, където се съхранява архивът, помощник за предстоящото възстание, което замисля Левски. Домакинът му изпраща братовчед си Никола Цвятков до Велико Търново, за да го придружи, а също така изпраща Христо Цонев – Латинеца, като последния е съдържател на Къкринското ханче. Той е трябвал да го отвори и да посрещне Дякона в него.
Вечерта към 18:00 часа на 26 декември, Васил Левски се намира в Къкринското ханче и там се намират къкринци, да се веселят с чаша в ръка. За пред другите Левски е представен на останалите като Христо Иванов – Големия от Латинеца. Но името е известно на хората в хана, дори е кръстник на едно от децата им. И все пак Левски успява да се измъкне от създалата се ситуация.
След като останалите си отиват, тримата заговорници остават, за да направят план за следващия ден. Латинеца дава обещание, че ще ги преведе през обходни пътища. В полунощ Никола казва на Левски да стават и да тръгват, но той отказва, към 2.30 стават. Латинеца тръгва да търси коне, и след това на вратата на ханчето се почуква, като Никола чува гласа на същото заптие, което са срещнали предния ден при Пази мост.
Левски тръгва да бяга през задния вход и се насочва към врата, която е от плет. За да не скърца, той тръгва да прескача портата, но опитът се оказва неуспешен, дрехите му се заплитат в коловете, които стърчат нагоре и той пада по очи. И така един плет го спира да осъществи плановете си.
След това заптиетата започва да обискират ханчето. Двамата спътници на Апостола отричат да го познават. Но тогава вкарват един човек в одаята, който е обезбразен от падане и те не могат да го познаят. Едва след като чуват думите му: „Прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за тебе аз отивам!“, те разбират, че е Левски. Вече 140 години Къкринското ханче пази спомена от този пагубен за Отечеството момент – залавянето на Апостола на българската свобода.
