На днешният ден Българската православна църква почита паметта на свети Антоний. Всички, които носят имената Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка, трябва да почерпят, за да им е живо и здраво името.
Житието на св. Антоний е изпъстрено с богата история и много премеждия. Той е роден около 251 г. в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Още когато обаче младежа нямал 20 години, той останал сирак. Завещали на него и на по-малката му сестра грижите по голямото богатство. Своя подвижнически живот, през който проповядвал Божието слово, Антоний започва след като един ден чул в храма думи, отправени към него, призовавайки го да раздаде имуществото си и по този начин да постигне съвършенство. Антоний раздал своето имущество, поверил сестра си на девически дом.
Именно светецът е първообраза на монашеския живот, който след това следват много светии и който е характерен за много манастири. Дълги години се борил с изкушенията на плътта и демоните в главата си. Заради твърдата си вяра, че трябва да укрепи духа си, той по цели нощи не спял, не приемал храна с дни. Така смятал, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.
Според описалия неговия живот Атанасий Александрийски, Антоний бил на 35 години, когато преминал река Нил и останал цели 20 години в монашески лишения на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка. Той дори зазидал входа на влизане и излизане. На мястото негов приятел е идвал два пъти в годината, за да му спуска през покрива запас от хляб, като не виждал лицето му. След като прекарал така 12 години, Антоний постига душевния мир, за който така копнее, като става и „старец“ – авва, отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири и отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.
Освен тези подвизи над плътта, св. Антоний бил известен и със своя дар – прозорлив и чудотворец. Той можел да лекува болни, да гони бесове. Достигнал до дълбоката възраст от 104 години, светецът излязъл в открит диспут с новото учение по земите, като ги победил. И това е наречено „тържество на християнството“. На следната година, Антоний починал и бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Българската народна традиция придава на Антоновден облик на ден за предпазване от болести. На този ден жените не бива да работят, вари се боб и леща, за да не разсърдят болестите – чумата, шарката и „синята пъпка“. Месят се специални питки за празника, содени, намазани със сметана и се раздават на близки и съседи за здраве, като една задължително трябва да остане в дома – за „белята“, за „лелята“, както е била наричана чумата. Именно поради тази причина празника на светеца е известен още и като Лелинден. В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които са изобретатялите на ковашките клещи и затова след Антоновден следва Атанасовден, който е и ден на ковачите, железари, ножари и налбанти.