Днес, на третият ден на Коледа, 27 декември, Православната църква почита паметта на св. Стефан, който е бил един от седемте ученици на Христос. Стефан е и пръв архидякон и първият мъченик, паднал за християнската вяра. На този ден, един от най-големите християнски празници, празнуу всички, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка, Венцислав, Венцислава.
В българският календар с имена, Стефан наред с Иван и Георги, е едно от най-разпространените мъжки имена в България. В превод от гръцки, името означава „венец“, затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава. Традицията казва, че това е денят, на който се „затваря кръгът“ на отиващата си, стара година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. Част от традиционните ястия за този ден са свинско с кисело зеле и баница с месо.
Свети Стефан е бил един от седемте ученици на Исус, който е бил избран веднага след Неговото възкресение, за да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраните носели общото име дякон, а пръв сред дяконите бил именно Стефан. Те създали първата Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Притеснени от нарастващия брой християни и тяхното влияние върхи обикновените хора, юдейските началници побързали да настроят народа срещу архидякона. Юдеите го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон и старейшините го осъдили на смърт.
А изпълнението на смъртната присъда по това време било бой с камъни. Мъченикът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“ След смъртта му тялото е оставено по най-варварския начин на зверовете и птиците в гората, не е погребан. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През V в. част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.