Днес Православната църква отбелязва църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово). Празникът е известен по народному като Игнажден. Почитаният светец днес Игнатитий Богоносец е бил ученик на Свети Йоан Богослов. След години той става и епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира – хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си“. Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Народните представи определят този ден като начало на родилните мъки на Богородица, които продължават и до Коледната нощ. В много райони в нашата страна се вярва, че от този ден настава вече самата Коледа. Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източноправославни народи. Това е обичая „Полазване“. Или който пръв влезе в дома на този ден, такава ще е годината. Ако човекът е добър, късметлия и като цяло хубав човек, така ще е и годината. И обратно – некъсметлиите биха донесли не особено приятни моменти през годината. Затова, когато някой знае, че не е „късметлия“, на този ден не ходи на гости по съседите.
По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!“. Ония обаче, които имат „добър полаз“, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.
Всеки от хората, които живеят в този дом може да е „полазник“. Особено този, който стане рано и излезе на двора. След влизането си той носи и трески и клечки, и ги хвърля в огъня, викайки: „Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!“. И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова по-плодородна ще бъде годината!
С тия обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на „Игнат“ с „инат“, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Игнат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнаций с думата „Игнис“, т.е. гън.
Празнуват всички си имената Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена