Един от най-големите български актьори на всички време – Георги Калоянчев-Калата, си отиде завинаги днес, на 18 декември. След себе си Калата остави наследство близо 70 филма и изключителни роли в театъра, сред които и „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”.
Актьорът е роден в Бургас, на 13 януари 1925 година. През 1952 година завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са били Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.
Година преди дипломирането му, талантът му забелязва руският режисьор Борис Бабочкин, който по онова време поставя три пиеси в Народния театър. Бабочкин остава силно впечатлен от силната игра на младия актьор в “Буря” на Островски. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. По-късно се прехвърля в Сатирата.
В киното Калоянчев дебютира с лентата “Утро над родината” (1951) в ролята на циганчето Сали – душата на компанията. След това идват и „Специалист по всичко“ през ’62-ра, „Вълчицата“, където изиграва Кондов, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция “Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990).
1990 година изиграва емблематична роля, с която го запомня цяла България и до днес много хора виждаха в него Бай Ганьо. Филмът “Бай Ганьо заминава за Европа” е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години.
Калоянчев е автор и на автобиографичната книга “Жив съм, ваш съм!” (2003). През 2006 г. – година, преди да слезе от сцената, Калоянчев получава и наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. За самия него най-голямата награда си остава званието Народен артист.
Поклонението ще се извърши на 21 декември в Народния театър.
