След като се провалиха преговорите на първа инстанция за новата бюджетна рамка на ЕС, всички сочиха с пръст премиера на Великобритания Дейвид Камерън, заради желанието му да наложи вето. Но дали са прави? Дали само Камерън носи отговорност за неуспеха при преговорите, в които управниците на държавите-членки така и не се разбраха за единен бюджет за периода 2014-2020?
Въпреки плановете преговорите да продължат поне три дни, стана ясно, че уикенда си остава свободен. Още в началото на преговорите, когато имаше опасения, че те ще претърпят провал, лидерите на страните останаха учудващо спокойни. Въпреки, че има още една година, за да се вземе решение, това не бива да бъде успокоение, защото за една година може да се случат много неща в политически и икономически план, още повече, че и при тази среща фронтовете се втвърдиха допълнително.
Англия не беше единствената държава, която неколкократно плаши с вето. Преди да започне срещата, много от лидерите на различни страни членки заплашиха да бойкотират преговорите за бюджета, като по този начин още повече нагнетиха атмосферата, която и без това не беше много приятелски настроена.
Отсега обаче се знае кой ще е изкупителната жертва за непостигнатото съгласие. Макар Камерън да отиде твърде далеч с призивите за съкращения, все пак има някои държави, които се скриват зад гърба му и тайно потриват ръце, че някой друг ще обере омразата на другите, докато те си правят своите сделки.
В момента обаче премиерът на Англия е повече от изолиран. Но макар и така, останалите членки имат нужда от него, защото без неговия глас, новата бюджетна рамка не може да бъде приета. Всички лидери на 27-те страни членки на ЕС, трябва единодушно да приемат бюджета. Ако в следващия рунд останалите държави не направят компромис, Камерън ще бъде принуден да наложи вето. В противен случай ще загуби почва в родината си.
А ако до края на идната година не бъде гласувано единодушно решение за ЕС и бюджета, тогава той трябва да се прави година за година. А това е много по-лошо, отколкото може някой да си представи, защото вместо един път на седем години, големите пазарлъци за средства в различни отрасли и държави, ще се правят всяка година. По този начин ЕС ще стане непредсказуем, и кой ли инвеститор ще се захване с големи инфраструктурни проекти, ако не знае дали ще има европейско съфинансиране и през следващата година?