С творбата Епизоди за четири групи тембри от забележителния ни композитор Иван Спасов Симфоничният оркестър на БНР с диригент Константин Илиевски ще открие следващата си концертна програма на 22 ноември от 19 часа в зала „България“.
За личността и твореца Иван Спасов може да се говори много, но най-важното е, че е един от вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на 1 моноопера и 1 опера (недовършена), 4 симфонии, 4 концерта, кантатно-ораториални творби, оркестрова, инструментална, вокална музика, хорови и солови песни, музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Много от неговите творби и цялостното му творчество са отличени с престижни награди като „Трибуна на композитора“ на ЮНЕСКО, „Нека пеят народите“ на ВВС Лондон, „Гранд При“ на Международната музикална академия на изкуствата в Париж и др. Те звучат в ефира на много страни по света и са издадени от най-авторитетни и звукозаписни фирми в България и чужбина – Германия, Белгия, Швейцария, Канада, Япония, Австралия и др. Завършва Държавната консерватория с композиция при проф. Панчо Владигеров и хорово дирижиране при проф. Георги Димитров. Специализира във Варшавската консерватория композиция и дирижиране при видни полски музиканти като Казимеж Шикорски и Станислав Вислоцки. На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. Дълги години работи като симфоничен диригент. Най-значителното постижение на диригента Иван Спасов е формирането на Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество „Пловдивска музикална младеж“, на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. Той също така е основател на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик, носещ неговото име вече 27 г. През далечната 1968 г. Радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на Михаел Гилен изпълнява неговите алеаторични Епизоди за четири групи тембри, които ще прозвучат и на 22 ноември. В началото на месеца Радиосимфониците записаха студийно тази творба.
Следва Концерт за виолончело и оркестър от Роберт Шуман в изпълнение на Христо Танев, дългогодишен концертмайстор в състава, който ще блесне в тази програма като солист. И тази пиеса също записа Симфоничният оркестър на БНР наскоро.
Той получава магистърска степен от Джулиард Скуул в Ню Йорк, където учи виолончело при световноизвестната преподавателка Зара Нелсова и камерна музика при Самюел Роудс от Джулиард квартет. Бил е солист на повечето големи български оркестри и водещи фестивали в страната. Концертирал е в Германия, Испания, Русия, САЩ, Турция, Словакия и Сърбия. Има записи за БНР, БНТ, bTV и редица наши звукозаписни фирми. Многократно е канен като концертмайстор в оркестрите на Софийската опера, Софийската филхармония, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, Симфоничния оркестър на Сан Пауло и малкия оркестър на Баварското радио. От 1994 година до сега той е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.
Концертът на Роберт Шуман е изпълнен за първи път десет години по-късно, едва след смъртта му. Самият композитор го нарича малко по-различно – „concertstück“, подчертавайки, че това произведение е едночастно и виртуозно. Наистина и трите части на концерта се изпълняват без прекъсване, образувайки огромен монолог на виолончелото, в който лаконичните оркестрови „tutti“ сякаш поставят препинателни знаци. Концертът е квинтесенцията на романтичния образ на инструмента. Партията на виолончелото изисква перфектно владеене на инструмента, безупречно красиво звучене и е обагрена в елегични нюанси. Въпреки че самият Шуман се обявява против виртуозността като самоцел, Виолончеловият концерт в никакъв случай не е лишен от нея – има пасажи в първата част и мелодични двойни ноти във втората.
Във втората част на концерта ще прозвучи Симфония № 5 в ми минор, оп. 64 от Пьотр Илич Чайковски.
Симфонията е композирана между май и август 1888 г. и е изпълнена за първи път в Санкт Петербург в „Залата на благородството“ на 6 ноември същата година под диригентството на самия автор. Някои музикални критици, включително самият Чайковски, смятат края за неискрен или дори груб. След второто ѝ изпълнение Чайковски пише: „Стигнах до извода, че това е провал“. Въпреки това симфонията се превръща в едно от най-популярните произведения на композитора. Втората част се смята за класическа на Чайковски – добре структурирана, колоритно оркестрирана и със запомняща се мелодия за соло валдхорна. Получава особена известност и по време на Втората световна война, с много нови записи на произведението и изпълнения през тези години. Едно от най-забележителните изпълнения на творбата е на Симфоничния оркестър на Ленинградското радио по време на обсадата на Ленинград. Управляващите на града наредили оркестърът да продължи да свири, за да поддържа настроението. В нощта на 20 октомври 1941 г. те изпълняват симфонията в градската филхармония и тя се предава на живо в Лондон. Когато започва втората част, наблизо падат бомби, но оркестърът продължава да свири до последната нота. И след войната тя остава много предпочитана и влиза в репертоара на много водещи оркестри по света.
Билети за събитието може да намерите в Рекламно-информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4) и в мрежата на Ивентим.