След големия фурор на 18 септември в Софийската опера и балет, където Радиосимфониците изнесоха специален концерт по случай Деня на Независимостта на България, те продължават със същата енергия да подготвят програмата за откриването на творческия си сезон.
На 27 септември от 19 часа в зала „България“ ще представят сюита за гъдулка и симфоничен оркестър „Земя на рози“ от съвременния наш композитор Георги Андреев,който ще бъде и солист. Авторска музика на Георги Андреев е звучала в известни зали като „Роял Алберт Хол“ в Лондон, „Кенеди Център“ във Вашингтон, „Симфони Хол“ в Осака, „Уанг Тиатър“ в Бостън, „Ейвъри Фишер Хол – Линкълн Център“ в Ню Йорк и др. Носител е на редица награди в конкурси за музика, три пъти е печелил награда в конкурса „Симфонично произведение в 7/8” за Симфоничната поема „Беласица”, „Поробени“, както и „Земя на Рози“, която ще открие концерта.
Вечерта ще продължи с Концерт за пиано и оркестър в ла минор от Роберт Шуман. Творбата е най-значимата в този жанр в немската музикална литература от средата на 19 век. Композиторът го замисля „като нещо между симфония, фантазия и концерт“. Първата част е написана през 1841 г., а втората част и финалът през 1845 г.
Годините 1840-1841 са необичайно плодотворни за Шуман. Щастливият му брак с Клара Вик вдъхновява композитора да създаде редица творби. През това време той написва много песни, две симфонии и една фантазия за пиано и оркестър. Две години по-късно Шуман добавя още две части към фантазията и тя се превръща в пълномащабен концерт. Музикалното представяне като цяло е романтично, свободно и цветно. Концертът изисква високи технически умения от солиста, въпреки че тук виртуозността не излиза на преден план. Симфоничното развитие и неговият изказ поставят концерта на специално място сред романтичните образци в жанра.
В откриващата вечер ще го изпълни младият пианист с обещаваща кариера Дмитрий Юдин, спечелил Втора награда в тазгодишното издание на престижния конкурс „Геза Анда“ в Цюрих, Швейцария.
Дмитрий Юдин е роден в Москва през 2001 г. Учи при проф. Лидия Григориева в Московското музикално училище „Гнесини“, по-късно при Орасио Гутиерес в Manhattan School of Music, където получава пълна стипендия.
Печели награди и симпатиите на публиката в редица национални и международни конкурси и фестивали: победител в конкурса MSM Eisenberg-Freid, изпълнявайки Концерт за пиано №2 на Прокофиев; печели стипендии за Музикалния фестивал в Аспен, Колорадо и майсторските класове по пиано в Израел, където е награден с Диплом за най-добър участник. През 2023 г. Юдин изнася рецитал в Бостън, след като спечелва наградата HMA Foote, следва Трета награда на прослушванията за концертни артисти в Ню Йорк през август и Втора награда в конкурса Wideman в Шривпорт, Луизиана през декември.
Във втората част на концерта ще прозвучи Симфония №1 от Йоханес Брамс.
Йоханес Брамс е един от най-забележителните продължители на Бетовеновите традиции в немската музика през втората половина на XIX в., който се е прекланял пред достиженията и на великите си предшественици като Бах, Хендел, Моцарт, Шуберт и Шуман. Върху своята си Първа симфония Брамс работи по-дълго, отколкото върху следващите си три творби взети заедно – около 15 години с прекъсвания. Възхищавайки се на Бетовен, той винаги се е страхувал от сравнение с неговия идол. Първата симфония въплъщава характерните черти на стила на композитора. В нея той съчетава различни традиции, обобщавайки вековното развитие на жанра. Приликите с героичните симфонии на Бетовен ясно се очертават. Неслучайно известният диригент Ханс фон Бюлов нарича Първата симфония на Брамс „Десетата на Бетовен“. От друга страна, той има много романтични черти, които го правят наследник на симфониите на Шуберт, Шуман и Менделсон. Редуват се мрачни, драматично развълнувани, бурни образи с невинно битови, типично виенски (песен и танц), лирични и грациозни. Под диригентството на Ото Десоф на 4 ноември 1876 г. симфонията е изпълнена за първи път, след това от самия автор е представена в Манхайм, Мюнхен и Виена, а по-късно в Лайпциг и Хановер. Година след премиерата партитурата е публикувана от известния берлински издател Зимрок, който става и близък приятел на композитора.
Билети може да намерите в Рекламно-информационен център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4), на касата в залата и в мрежата на Ивентим .