За втора поредна година Българското национално радио и Сдружение „Реформ Юнион Клуб“ имат удоволствието да подарят един специален концерт в чест на Деня на Независимостта на България – една от най-паметните дати в историята ни, на която тридесет години след освобождението си България се появява на европейската карта като вече просперираща и независима държава.
Празничният концерт ще се състои на 18 септември, сряда от 19 часа в Голямата зрителна зала на Софийската опера и балет с участието на Симфоничния оркестър на БНР и главния диригент Константин Илиевски, Детския хор на БНР с главен диригент Венеция Караманова, а гост-солист ще бъде нашият харизматичен виртуоз на цигулката Светлин Русев.
Блестящата му кариера се разгръща след спечелването през 2001 на Първа награда на Първия международен конкурс в Сендай, където получава и Наградата на публиката за най-добро изпълнение на Бах.Той е редовен солист на Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското радио, Оркестъра на Романска Швейцария, Националния оркестър на Белгия, Сеулската и Токийската филхармонии, Симфоничния оркестър на Индианополис, Филхармоничния оркестър „Джордже Енеску” (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, „Кremerata Baltica”, Българското национално радио и др. В САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа свири под палката на Мюнг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Емануел Кривин, Франсоа-Ксавие Рот, Джонатан Нот, Жан-Жак Канторов, Денис Ръсел-Дейвис, Лионел Бренгие, Емил Табаков, Найден Тодоров и др.
Репертоарът му е изключително широк – от барок до съвременна музика, широко известни са интерпретациите му на творби от славянски и български автори. След успеха на записи на произведения от Панчо Владигеров с пианистката Елена Розанова за фирма Аmbroisie, прави записи на „Concerto funebre“ от Хартман с Оркестъра на Оверн и сонати на Григ и Метнер с пианиста Фредерик Д’Ориа-Никола, а албумът му „Огън и лед“ с концертите на Сибелиус и Владигеров със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков е издаден от френските фирми Integral и Fondamenta. През 2016 DECCA издава запис на Светлин Русев, Елена Розанова и виолончелиста Франсоа Салк на клавирни триа на Менделсон (№1) и Дворжак („Думки”). Следват записи на творби от Изаи (за „Musique en Wallonie”) и „Испанска симфония” от Лало (за „Arcantus”) под палката на Жан-Жак Канторов. Новият му албум Midnight Bells е с талантливата корейска пианистка Йоръм Сон (за YESM & ART). Съвсем наскоро са издадени и всички произведения за цигулка и оркестър от Чайковски със Софийската филхармония под диригентството на Хориа Андрееску.
Светлин Русев е професор в прочутата National Supérieur de Musique et de Danse в Париж, изнася майсторски класове по цял свят. Той е художествен съветник и резидентен артист на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе.
На 18 септември той ще изпълни Концерт за цигулка №3 от Николо Паганини – творба на друг виртуоз на цигулка на своето време и един от най-великите музиканти на всички времена. Своя Трети концерт за цигулка в ми мажор Паганини композира през 1826 г., по време на период на някои лични трудности. Въпреки продължителната болест, която измъчва ежедневието му, той най-накрая приема поканата на принц Метерних да посети Виена. Освен в Рим, Флоренция и Перуджа, новият концерт (№3) е изпълнен за първи път и в известната зала Redoutensaal на 24 юли, а Франц Шуберт описва свиренето на Паганини като „пеенето на ангел“.
В програмата ще прозвучат още Симфоничната сюита из балета „Нестинарка“ от Марин Големинов и Химн на Независимостта от Георги Шагунов.
Преди 105 години в Кюстендил е роден академик Марин Големинов, един от най-значимите български композитори. Лауреат на Хердерова премия, Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция, Марин Големинов е бил директор на Софийската опера и ректор на Националната музикална академия. Той е почетен гражданин на столицата, както и на родния Кюстендил и на Стара Загора, Доктор хонорис кауза на Националната музикална академия в София и на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Освен композитор, Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия. Сред неговите ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин.
Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.
В свой дневник Марин Големинов споделя: „Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…“
Този Химн, написан на един дъх, „Спомен за Независимостта”, е дело на Георги Шагунов – български композитор, един от първите български капелмайстори и музикален педагог. Той е наричан в Бургас, където основно работи, “Бащата на музиката” заради големите му заслуги за развитието на този вид творчество в морския град, а и в България. Години по-късно директорът на Държавен архив – Бургас – Данка Георгиева, споделя, че и музиката, и текстът на химна са дело на Шагунов и още: „От страни в бележки той разказва, че когато дошла телеграмата за обявяването на Царство България, командирът на полка го повиква и му разпорежда да събере оркестъра. Шагунов е въодушевен от новината и написва Химна на Независимостта. Първоначално той го изпълнява пред оркестъра, а след това, докато вървят по бургаските улици, го научават и другите музиканти!“
Билети може да намерите в Рекламно-информационен център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4), в мрежата на Ивентим и на място в Софийската опера и балет в деня на събитието.