Симфоничният оркестър на БНР ще закрие своя концертен сезон 2023/2024 на 5 юли от 19 часа в зала „България“.
В първата част на програмата ще прозвучи Елегия от Пламен Джуров, известния ни диригент, който дълги години ръководеше Камерен ансамбъл „Софийски солисти“.
Композиторските пристрастия на проф. Пламен Джуров са насочени предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица чужди държави: Камерна симфония /1974/, Три симфонични поеми (Елегия, Фантазия и Токата) – написани за Плевенската филхармония и изпълнени за първи път от нея, Оратория-реквием, посветена на Освобождението на Плевен /1998 г./, записана от „Балкантон“, Концерт за саксофон и множество камерни произведения. Професор по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, Пламен Джуров е сред учредителите на организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите „Борис Христов“, „Панчо Владигеров“, „Петко Стайнов“ и „Софийски музикални седмици“. Тази година проф. Джуров чества своята 75-годишнина.
Следващото произведение в програмата е Концерт за валдхорна и оркестър №1 от бележития немски композитор от епохата на късния Романтизъм Рихард Щраус, на когото тази година отбелязваме 160-тата годишнина от рождението. Той ще прозвучи в изпълнението на младия валдхорнист, носител на Първи награди от редица международни конкурси и първи валдхорнист на Симфоничния оркестър на БНР Виктор Теодосиев, който ще дебютира със състава на сцената на зала „България“ като солист.
От 2024 г. Виктор Теодосиев е първи валдхорнист на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. През същата година, след проведено прослушване на млади музиканти от цял свят, той е избран за същата позиция на Gustav Mahler Jugendorchester – водещият световен младежки оркестър, с който участва в 6 концерта под диригентството на главния диригент на Берлинската филхармония Кирил Петренко. През 2023 г. е избран за първи валдхорнист на младежкия Концертгебау оркестър сред 400 кандидатури от цял свят, с който изнася концерти в залата на Концертгебау в Амстердам и в Концертхаус в Берлин.
Виктор Теодосиев се изявява като солист на редица оркестри, сред които: Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Пражки камерни солисти (Чехия), Академичен симфоничен оркестър, Международен младежки оркестър Eurochestries International Orchestra – Франция, Симфониета „София“, Симфоничен оркестър Сливен, Камерен оркестър „Орфей“, Младежки камерен оркестър „София“, Младежки оркестър „Progressive“, Габровски камерен оркестър, Български камерен оркестър – Добрич, Камерен оркестър „Дианополис“, Камерен оркестър – Хасково, Разградска филхармония и др.
Първият концерт за валдхорна от немския композитор Рихард Щраус е изпълнен премиерно в Майнинген, Германия, на 4 март 1885 г. Той е едно от най-взискателните солови произведения за валдхорна, в което се използват най-високите и най-ниските тонове в регистъра на инструмента, често в бърза последователност. Тъй като баща му, Франц, е бил първи валдхорнист на Мюнхенския придворен оркестър, за Щраус е било естествено да обърне внимание на този инструмент. В допълнение към широкото използване на валдхорна в своите пищни оркестрации, Щраус композира два концерта за инструмента – Първия през 1883 г., а Втория през 1942 г, почти 60 г. по-късно.
Когато композира Първия си концерт, баща му все още е активен изпълнител, затова Рихард пише произведението с намерението той да направи премиерата. То обаче се оказва изключително трудно. Франц упражнява концерта за кратко, тъй като счита, че многобройните високи тонове са твърде рисковани за него, за да ги изпълнява публично, позволява премиерата да бъде поверена на друг валдхорнист – Густав Лейнхос.
Във втората част на вечерта ще прозвучи най-популярната творба на Антон Брукнер Симфония №7, по повод 200-годишнината от рождението му.
След провала на Третата симфония на бележития австрийски композитор, пианист, органист-виртуоз и виден музикален педагог Антон Брукнер, диригентите още повече започват да избягват да изпълняват произведенията му. Повечето от творбите си той не чува приживе, изпълнени от оркестър, а други се изпълняват много години след тяхното създаване. Едва през 1884 г. настъпва повратният момент в съдбата на 60-годишния композитор. Артур Никиш с огромен успех дирижира в Лайпциг най-значителната му симфония, Седмата. Името му на голям симфоничен композитор бързо се разнася из Австрия и Германия, негови почитатели стават австрийският композитор Хуго Волф, знаменитите диригенти Ханс Рихтер, Херман Леви и Феликс Мотл, които също дирижират симфонията. Пропита е с мелодична щедрост и оркестрово разнообразие, безграничен оптимизъм и радостно приемане на живота, което доминира. В пресата по онова време пише, че неговият автор е сравним със самия Бетовен. Започва триумфалното пътуване на симфонията по най-големите сцени на Европа. Така идва закъснялото признание на Брукнер като композитор. По същото време е и последната среща на Брукнер с Вагнер – великия реформатор, пред гения на когото се прекланял. Вагнер от своя страна високо оценява творчеството на Брукнер и му обещава да изпълни всичките му симфонии. За съжаление, този благороден план не се сбъдва, в разгара на работата върху втората част на симфонията си, Брукнер научава за смъртта на Вагнер. Тази новина разтърсва чувствителния Брукнер, което намира израз в адажиото на Седмата симфония.
Билети за събитието може да намерите в Рекламно-информационен център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4) и в мрежата на Ивентим.
*Вход свободен за ученици от музикалните училища и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Музика“ към СУ, Департамент „Музика“ към НБУ и АМТИИ Пловдив, срещу ученическа или студентска карта!
