Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Проекта подкрепиха 156 народни представители, 71 бяха „против“, а един се въздържа.
Бюджетът за 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството осигурява редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания. Като цяло този бюджет не е революционен, а продължава политиките, добрите практики, започнали последните няколко години, отбеляза в пленарна зала финансовият министър Асен Василев.
Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква той да бъде 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
Минималната работна заплата е разчетена при 780 лв., а в средносрочен план от 1 януари догодина тя ще се изчислява като 50 процента от средното възнаграждение за страната, отбеляза Асен Василев. Според него този бюджет позволява България да има устойчиви публични финанси, да бъдат направени инвестиции в пълния размер без ограничения, да не бъдат ограничавани и ангажиментите за сключване на договори.
Приходната част е изпълнима, макар и леко напрегната, разходната позволява нормалното функциониране на всички държавни системи, да не бъдат намалявани социалните разходи и придобивки, и най-важното – да покажем, че може да се провежда нормална европейска политика без това да застрашава публичните финанси, убеден е финансовият министър. Въпреки всички разходи, успяваме вече трета година да стоим в три процентов дефицит, отбеляза още Асен Василев.
По-рано Народното събрание реши представителството на българската държава по международни арбитражни дела да остане в Министерството на финансите. Решението беше взето със 163 гласа „за“ и 52 „против“. То беше подкрепено от всички парламентарни групи, без тази на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).
