Народното събрание прие на първо четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за тази година.
Със 118 гласа „за“, 34 „против“ и 64 „въздържал се“ парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. В него се предвижда обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) да се увеличи от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
От 1 август т. г. се предлага минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 710 на 780 лева. От 1 юли т. г. се осъвременяват с 12% пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на миналата година, предвижда законопроектът.
Парламентът прие на първо четене и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година. Законопроекта подкрепиха 122 депутати, 32 народни представители бяха „против“, а 69 – „въздържал се“.
В него са заложени 7 027 213 600 лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213 600 лв., което е с 910 908 700 лв. повече спрямо тези за миналата година, се посочва в мотивите. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563 200 лв., от които 4 286 530 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033 2 00 лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676 400 лв., което е увеличение с 821 605 300 лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.
Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв. или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г., посочва Министерският съвет. За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 455,7 млн. лв., или с 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ – 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.
По-рано Народното събрание не избра кандидата на „БСП за България“ Жени Стайкова за управител на НЗОК. В пленарната зала „за“ нейната кандидатура гласуваха 59 депутати, 17 бяха „против“, а 147 се въздържаха. Стайкова остана единственият кандидат за поста, след като номинацията на ГЕРБ-СДС Иванка Динева се отказа от надпреварата, а кандидатът на „Възраждане“ – Тодор Хинов, беше оттеглен.
Според приетите от Народното събрание процедурни правила за избор за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. Ако и при повторното гласуване няма спечелил необходимия брой гласове, парламентът приема решение за откриване на нова процедура за избор.