Организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, предвиждат гласувани на първо четене промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от Министерския съвет,
Мерките, които се предвиждат, се свеждат до определяне на приоритетните области, в които следва да се отворят обществените данни, видовете данни, които подлежат на отваряне, в т. ч. динамични данни, научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност, както и условията за тяхното предоставяне.
С промените се изяснява и кръгът на задължените субекти, създават се улеснени механизми за публикуване на данните и тяхното повторно използване, както и свързване на методите на портала за предоставяне на информация с необходимостта от предоставяне на защита на личните данни и тяхното анонимизиране; правата на интелектуална собственост върху бази данни; въвеждане на легални дефиниции.
Депутатите приеха на първо четене и промени в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Вносител на измененията е Министерски съвет.
В мотивите се посочва, че нуждата от измененията произтича от необходимостта за улесняване на гражданите при предоставяне на услуги, свързани с издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към настоящия момент в ЗБЛД (чл. 9, ал. 2) е предвидено, че при промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаването на нов документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство. На базата на извършен анализ е установено, че е възможно да отпадне задължителното подаване на заявление за издаване на ново свидетелство при промяна на постоянен или настоящ адрес на дадено лице, тъй като данните по отношение на адреса могат да се удостоверят по електронен път в реално време. С цел намаляване събирането на лични данни във връзка с предоставяните административни услуги, без да има действителна нужда от това, е предвидена и съответна разпоредба в закона.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. В подкрепа на измененията, свързани с последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), гласуваха 146 народни представители, 36 от „Възраждане“ бяха „против“ и 16 се въздържаха (15 депутати от „БСП за България“ и един неависим).
Със законопроекта се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейски директиви, така и със стандартите на FATF. Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик.
Депутатите приеха на първо четене и промени в Закона за електронните съобщения, предложени от Министерски съвет.
В мотивите се посочва, че проектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава членка на Европейския съюз (EС), за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на чл. 19 „Санкции” от Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (преработен текст). С Регламент (ЕС) 2022/612 се отменя Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. В тази връзка в проекта на ЗИД на ЗЕС се предлагат изменения в глава 21 „Административнонаказателни разпоредби“ от закона, като в разпоредбите на чл. 331, 331а и 334б се въвеждат необходимите позовавания и имуществени санкции за неизпълнение на разпоредби от Регламент (ЕС) 2022/612.
Следва да се има предвид, че нарушенията на регламента, за които са предвидени санкции в проекта, са с голяма степен на обществена опасност. От извършването им биха могли да настъпят вреди за множество роуминг клиенти, доколкото се касае за огромен пазар в рамките на ЕС. Нарушенията от този вид биха имали трансграничен ефект. При определянето на санкциите за конкретните нарушения са съобразени оборотите на предприятията – адресати на задълженията, така че санкциите да бъдат ефективни и пропорционални и да имат възпиращ ефект, пише още в мотивите.
В проекта се съдържат и предложения за включване на имуществени санкции за неизпълнение на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2021/654 на Комисията от 18 декември 2020 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи в целия Съюз и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи в целия Съюз.
Парламентът прие на първо четене промените в Закона за енергията от възобновяеми източници със 142 гласа „за“, 46 „против“ и петима „въздържал се“. Срокът за предложения между първо и второ четене ще бъде 28 дни, решиха още депутатите.