Младият български пианист Емануил Иванов ще гостува на Симфоничния оркестър на БНР на 28 април от 19.00 часа в зала „България“. Той ще изпълни Концерт за пиано за лява ръка и оркестър от Морис Равел. Ярка творба, посветена на немския пианист Паул Витгенщайн, загубил дясната си ръка по време на Първата световна война. Докато работи върху Концерта Равел е изправен пред специфичен проблем да създаде пълноценна солова партия, използвайки възможностите на едната лява ръка и в същото време да постигне точния баланс между пианиста и оркестъра. Трябвало е да се съобрази с изискванията на жанра, да направи клавирната партия не само смислена, емоционално наситена, но и блестяща, виртуозна, вълнуваща за изпълнителя и слушателя. Композиторът постига не само пълнотата, но и оригиналността на звука на пианото, карайки човек да забрави, че пианистът свири само с пет пръста.
Под диригентството на Росен Миланов ще прозвучат Увертюра и Вакханалия из оп. „Танхойзер“ от Рихард Вагнер и Симфония „Данте“ от Ференц Лист, със специалното участие на женския състав от Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Този сезон съставът чества 70 години от създаването си с множество изяви.
Музиката на „Танхойзер“ от Вагнер е постижение от най-голям мащаб в немската романтична опера, в която се преплитат реалистични и фантастични сцени, възпяващи борбата за свободна изява на човешките чувства и превъзходството на чистите душевни стремежи над тесногръдите църковни канони. Прочутата увертюра към операта отдавна си е извоювала широка популярност и като самостоятелно симфонично произведение. Изградена е върху основните теми на операта и разкрива цялата ѝ драматична същност чрез бляскава оркестрация.
Лист е един от най-великите пианисти-виртуози, забележителен музикален педагог, диригент и общественик, чиято заслуга е създаването на симфоничната поема като самостоятелно симфонично произведение. Негов е и приносът в областта на романтичната програмна музика. Значителни са музикалните образи, които той създава по безсмъртни творби на литературата и изобразителното изкуство. Най-великото творение на Данте „Божествена комедия“ вдъхновява младия Лист да създаде фантастичната Симфония „Данте“, която завършва на 8 юли 1856 г. Двете части на симфонията носят същите имена – „Ад” и „Чистилище”, а „Рай” е заменен с „Магнификат” – голямата хорова кода с латински текст, прославящ Дева Мария.
Билети в Рекламно-информационния център на БНР, на касата в зала „България“ и в мрежата на Ивентим.
Уважаван и почитан от публиката и музикантите, РОСЕН МИЛАНОВ понастоящем е музикален директор на Симфоничния оркестър Кълъмбъс, Симфоничните оркестри на Чатакуа и Принстън. Наскоро е назначен и за главен диригент на Симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия в Любляна. Талантливият български музикант се утвърди като диригент със значимо национално и международно присъствие. Наскоро завърши седемгодишния си мандат със Симфоничния оркестър на Княжество Астурия – един от водещите оркестри на Испания. В САЩ, където живее, е дирижирал симфоничните оркестри на Колорадо, Детройт, Индианаполис, Балтимор, Милуоки, Сиатъл, Форт Уърт, Националния симфоничен оркестър в „Кенеди център”, образователната инициатива на „Карнеги хол” с оркестъра „Сейнт Люк” и „Сивик оркестра“ – Чикаго.
В международен план диригентът си сътрудничи със Симфоничните оркестри на Би Би Си и на Романска Швейцария, Ротердамска филхармония, с националните симфонични оркестри на Олборг, Латвия и Унгария, с оркестри в Торонто, Ванкувър, Мексико, Колумбия, Сао Паоло и Бело Оризонти, Нова Зеландия, с Филхармонията Квазулу-Натал в Южна Африка. Росен Миланов е гастролирал като диригент и в Далечния Изток – със симфоничния оркестър на Японска радиотелевизионна компания NHK, с оркестрите на Сапоро, Токио, Сингапур, Филхармониите на Малайзия и Хонг Конг. На сцената е музицирал с някои от водещите световни артисти като Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Найджъл Кенеди, Джошуа Бел, Мидори, Кристиан Тецлаф, Андре Уотс, „Кингс сингърс”, Сергей Хачатрян. Както и с именити български изпълнители – Николай Гяуров, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Мила Георгиева, Веско Пантелеев-Ешкенази, Анна Стойчева, Диляна Момчилова и др.
Забележителни са изявите на Росен Миланов и в света на операта, и балета. Дирижира „Леди Макбет от Мценска губерния” на Шостакович в Берлинската Комише опер, испанските премиери на „Мазепа” от Чайковски и „Замъкът на херцога Синята брада” от Барток в Овиедо (получили наградата „Най-добра испанска продукция” за 2015), „Травиата” от Верди в опера „Кълъмбъс”. Той е опитен балетен диригент – работи с едни от най-известните хореографи на нашето време като Матс Ек, Бенджамин Милпие и наскоро с Алексей Ратмански, който възстановява постановката на „Лебедово езеро” от Чайковски с Цюрихския балет и с балета на „Ла Скала”.
Заниманията си с музика Росен Миланов започва в Детския хор на Българското национално радио, завършва НМУ „Л. Пипков” в София със специалност обой. Образованието си продължава в НМА „Проф. П. Владигеров”, после в два от най-престижните американски университети за изкуства – „Джулиард скул“ в Ню Йорк (със стипендия на името на Бруно Валтер) и Института „Къртис“ във Филаделфия. Негови учители по дирижиране са били академик Васил Казанджиев, Ото-Вернер Мюлер и Робин Фонтейн. Кариерата му започва с оркестъра на „Джулиард скул“ (1994–1999), музикален директор е на Младежкия симфоничен оркестър в Чикаго. 11 години работи с оркестър „Филаделфия” (2000–2011) и паралелно с това е диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (2003-2008). Той е сред съоснователите, музикален директор и диригент на Нов симфоничен оркестър (1997-2013), в момента негов почетен музикален директор, както и гост-диригент на Софийската филхармония.
Носител е на национални и американски награди за диригентското си изкуство: „Музикант на годината” за 2011, избран от слушателите на предаването „Алегро виваче” на БНР, Златен медал от Министерство на културата на Република България за популяризиране и разпространение на българската култура по света, наградата АSCAP за оригинално програмиране на концертите на Принстънския симфоничен оркестър, награда за изкуство на Фондация „Кълъмбъс” за фокуса в музикални проекти върху жени композиторки, природозащитата, представянето на оригинални фестивали и нова музика. Интересите на Росен Миланов към съвременната музика довеждат до множество световни премиери на произведения от Дерек Бърмъл, Мейсън Бейтс, Керълайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Никълъс Моу, Гейбриъл Прокофиев и др.
Емануил Иванов привлича вниманието на международната музикална общност след като печели Първа награда на 62-то издание на Международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ през 2019 в Болцано, Италия. Успехът на 20-годишния музикант е последван от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Част от наградата му е и солов концерт в “Ла Скала”, състоял се през 2021 без публика поради пандемията, но предаван онлайн. През 2022 дебютира в една от най-известните европейски зали – „Херкулес“ в Мюнхен.
Носител е на награди от престижни Международни конкурси като „Алесандро Казагранде“, „Скрябин-Рахманинов“, „Лист-Барток“, „Млади виртуози“, „Дину Липати“, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на авторитетни отличия във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.
Участвал е в майсторски класове на изтъкнати пианисти като Дмитрий Башкиров, Кирил Герщайн, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитрий Алексеев, Питър Донохоу и др.
Чест гост е на редица фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия.
Емануил Иванов е роден е през 1998 г. в Пазарджик. Започва да свири на пиано на седемгодишна възраст. Смята присъствието на симфонична музика в своето детство, особено тази на Густав Малер, за ключов фактор в артистичното му развитие. Първите си стъпки в клавирното изкуство прави с помощта на Галина Даскалова в родния си град, а след това работи с проф. Атанас Куртев. В момента е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит.
