На 10 март Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин ще застанат на сцената на столичната зала „България“. Вечерта ще открие българската премиера – „Оракул“, концерт за перскусии от каталунския композитор Ориол Крушен, посветен на блестящата българска перкусионистка Виви Василева.
Световната премиера се състоя във Вупертал през 2019 г. Авторът описва работата си по следния начин: „Oraculum е концерт за мултиперкусии и оркестър в седем части, който предлага музикален път през седемте чакри. Оракулите се смятали за портали, през които боговете разговаряли директно с хората. В „Оракул“ соло перкусионната част действа като оракул, приканвайки питащия слушател да отвори собствените си чакри една по една чрез активно и съзнателно слушане“.
За Виви Василева това изпълнение е дългоочакван дебют с Радиосимфониците, нейното участие беше планирано още преди две години, но заради пандемията се отложи.
„Оракул“ обещава ярко и увлекателно зрелище, разширявайки академичните хоризонти на концертната зала. В солистичната партия се използват около 20 разнообразни ударни инструмента: тарамбуката, арабски алофон, металофони, маримба, вибрафон, бонгос, гонг, арабски даф, чинели, големи барабани тъпан и други ударни инструменти.
Ефектен контраст на „Оракул“ ще бъде втората „френска“ част на концерта. Ще прозвучат Благородни и сантиментални валсове от Равел с изисканата атмосфера на Париж от началото на XX век, знаменитият „Танц на смъртта“ от Сен-Санс и не по-малко известната му „Вакханалия“ от операта „Самсон и Далила“.
„Ние, творците, не сме създадени за брак“, казва Морис Равел в писмо до един от приятелите си, „моята единствена любовница е музиката“. През 1911 г. той създава едно от най-изтънчените си произведения на любовна тематика – „Благородни и сантиментални валсове“. Равел намира неочаквани хармонични съпоставки, музиката е изискана, звуковата тъкан на сюитата пленява с играта на нюанси. Неслучайно избира този жанр, един от най-популярните танци на XX век – валсът за него е състояние на духа.
Симфоничната поема на Камий Сен-Санс «Танц на смъртта» (фр. Danse macabre) е едно от най-известните му и репертоарни произведения. Поемата е създадена въз основа на стихотворение на поета символист Анри Казалис и описва нощния танц на скелетите в гробището под звука на стъпките на Смъртта, свиреща на цигулка. Сен-Санс въплъщава сюжет със саркастична усмивка, следвайки френската поезия на своето време.
Премиерата на „Танц на смъртта“ е на 24 януари 1875 г. в зала «Шатле» в Париж и има голям успех – по желание на публиката веднага се повтаря. В онези години съставът на оркестъра „Танци на смъртта“ удивлява съвременниците със своята необичайност. Композиторът въвежда в него ксилофон, предназначен да предаде звука на костите на танцуващите скелети. Участник в оркестъра е и солиращата цигулка, на която Смъртта свири своя дяволски танц (в концерта на 10 март солист ще бъде Ирина Стоянова).
Известният балетен номер „Вакханалия“ от операта „Самсон и Далила“ (1877) на Сен-Санс отдавна придобива огромна популярност и често се изпълнява в концерти. Според сюжета, балетната сцена предшества драматичната развръзка на операта – смъртта на филистимците в храма. „Вакханалия“ е трябвало да бъде грандиозен контраст с кулминацията и е замислена от композитора като необуздана еротична картина с екстатични танци. Ориенталският чар и привкус на музиката на „Вакханалия” е постигнат чрез редица колоритни похвати. Сен-Санс имитира древни арабски инструменти: шаум (обой), канун (арфа), уд (струнни). Музиката е написана във фригийски лад, разпространен на Изтока.
„Самсон и Далила“ се превръща в една от петте най-велики и популярни френски опери. Пътят ѝ до сцената, обаче, е дълъг и труден. Парижките театри в продължение на много години изоставят идеята да поставят опера, базирана на сюжет от Стария завет. В Лондон продукцията е възпрепятствана от един от министрите на кралския двор. В крайна сметка премиерата на операта е във Ваймар, където директор на театъра е Ференц Лист, привърженик и почитател на таланта на Сен-Санс.
Виви Василева – лауреат на авторитетни международни конкурси, спечелила име на изявен
перкусионист в Германия. Започва професионалните си уроци през 2004 при Клаудио Естай (солист-перкусионист в Мюнхенската опера), тя навлиза в света на музиката с бързи крачки. Още 13-годишна печели Първа награда на известния немски конкурс „Jugend musiziert“ и става най-младият член на Bundesjugendorchester. На 15 години, спонсорирана от Баварското радио, издава първия си диск, а на 16 е приета за студент в Hochschule für Musik und Theater в Мюнхен, където се дипломира с бакалавърска степен при проф. Петер Садло и Раймонд Курфс. Следват награди на интернационалния маримба конкурс в Париж, Нюрнберг, Инголщат. На 63-ия ARD Wettbewerbпечели двете Специални награди за извънредните си постижения като най-младата семифиналистка, а през 2016 е удостоена с Първа награда за собствена композиция в конкурса „Kulturpreis den Kulturkreis Gasteig München”. Освен авторски композиции, Виви Василева изпълнява много нови произведения, създадени специално за нея. Импровизира цялата филмова музика в известния филм на Петра Вагнер „Zu nah”. Виви експериментира успешно с различни камерни музикални състави, сред които е и изтъкнатият „Виви Василева Квартет”. Концертира в Бразилия, Испания, Украйна, Португалия, Алжир, Полша. Солист е на Музикалния фестивал Райнгау, Европейските седмици в Пасау, Gasteig фестивал в Мюнхен, Schleswig – Holstein Festival. Дебютира в две от най-престижните зали в Германия – в голямата зала на Филхармонията на Елба в Хамбург и в голямата зала на Берлинската филхармония. Гостувала е на българските фестивали „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Аполония“ в Созопол, „Дни на класиката в Балчик“ и други.
Билети в Рекламно-информационния център на БНР (София, бул. „Драган Цанков“ №4), на касата в зала „България“ и в мрежата на Eventim.bg
