С приетите на второ четене промени в Закона за медиацията се урежда и съдебна медиация по висящи съдебни дела. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост.
В случаите и при условията, предвидени в закона, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация. Страните могат да участват в процедура по медиация само веднъж в производство.
С промени в Гражданския процесуален кодекс парламентът прие разноските в процедура по медиация да се плащат от бюджета на съда, като съдът е задължил страните да участват в първа среща. Страната, отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, дължи таксите и разноските по делото.
Съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е отправено искане за развод по Семейния кодекс; разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му; изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права и др. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.
Промените в Гражданския процесуален кодекс целят разтоварване на съдилищата. Предвижда се всички процесуални действия в заповедното производство, включително издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се извършват в електронна форма, като подаването на заявленията и приложенията към тях ще се осъществява чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Заявителят и длъжникът може да извършват процесуални действия и писмено на хартиен носител.
С преходните и заключителни разпоредби на промените в ГПК депутатите промениха и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Беше прието, че заявленията за издаване на заповед за изпълнение се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната. Разпоредбите свързани със заповедното производство влизат в сила от 1 юли 2024 г.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, внесени от Министерския съвет. С измененията се транспонира в българското законодателство част от изискванията на европейска директива във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. С Директивата се въвежда изискването за транспонирането на обстоятелствата, уредени с нейното издаване, чрез законови, подзаконови и административни разпоредби.
Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесени от Министерския съвет. Депутатите не приеха законопроекта за изменения в закона, предложени от народни представители от ПГ „Демократична България“.
Законопроектът на Министерския съвет регламентира участието на въоръжените ни сили в операции, мисии и в други международни инициативи на територията на страната. Органът, разрешаващ преминаването или пребиваването на наша територия на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, трябва да определя и условията, и реда за участието им в съответната операция, мисия или международна инициатива, предвижда законопроектът.
