Необходимо е представители на законодателната и изпълнителната власт, съвместно с неправителствените организации, да подготвят промени, свързани с подобряване на първичната извънболнична медицинска помощ в България. Това беше общото мнение на участниците в кръглата маса „Проблеми, предизвикателства и възможни решения в първичната извънболнична медицинска помощ в Република България“. Форумът беше организиран от парламентарната Комисия по здравеопазването съвместно с Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Председателят на Комисията по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев представи предложение за концепция за реформа в системата на здравеопазването, озаглавено „Да обърнем пирамидата“. Той подчерта, че в последните 10 години се наблюдава плавно увеличение на средствата за първична извънболнична медицинска помощ, но това не е довело до обръщане на неблагоприятните тенденции и затова е необходимо да бъдат променени стимулите. Доц. д-р Антон Тонев посочи, че ако се съди по съотношението в бюджетите за извънболнична и болнична медицинска помощ, може да се заключи, че основните задачи се вършат в болничната помощ, която е най-скъпоструващата дейност.
При 25 милиона прегледи при общопрактикуващите лекари, ние имаме 2,2 милиона хоспитализации, посочи председателят на Комисията по здравеопазването. Според него до 30 процента от всички хоспитализации могат да бъдат спестени, но липсва конкуренция между болнична и извънболнична помощ. В България липсват стимули, влияещи на пациентите да извършват профилактични прегледи и изследвания, а страната ни е на първо място в Европа по доплащане за медицинска помощ, подчерта доц. д-р Антон Тонев.
По отношение на кадровото обезпечаване се очертава стръмно слизане по склона и изчерпване на възрастовия капацитет, което е много сериозен проблем, отбеляза доц. д-р Антон Тонев. Сред другите проблеми пред първичната извънболнична медицинска помощ той посочи недостатъчния брой кадри по места, свръхрегулацията, липсата на интерес в по-младите кадри. За да можем да решим проблемите напред, трябва да вземем решение сега, заяви председателят на Комисията по здравеопазването.
Изпълняващият длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Йорданка Пенкова посочи, че се отчита 5 процента намаление на индивидуалните практики и лекари, а в България има области, в които почти няма групови практики от първичната извънболнична медицинска помощ. През 2022 г. с 9 процента са намалели броя на прегледите спрямо тези през 2021 г., отбеляза тя.
По данни на НЗОК, цитирани от д-р Йорданка Пенкова, аптеките са изпълнили 23 милиона електронни рецепти, били са издадени 16 милиона амбулаторни листове и 4 милиона електронни направления. Изпълняващият длъжността управител на НЗОК призова да се създаде възможност за електронизация в работата на общопрактикуващите лекари, което ще им даде възможност да имат повече време и да обръщат повече внимание на прегледа на пациента. Необходимо е ускорено да се въведе възможността за електронна верификация на пациента, подчерта д-р Йорданка Пенкова.
Заради близо един милион здравно неосигурени граждани здравната система ежегодно губи по 360 милиона лева, заяви пред участниците във форума председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. Любомир Киров. Според него трябва да се намери начин да се увеличат общо средствата за здравеопазване. Доклад на „Евростат“ показва, че средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко в сравнение с финансовия ресурс в другите европейски държави, подчерта доц. Любомир Киров. Процесът на промените в първичната помощ няма да бъде кратък, ще бъде труден, но не може да минеш 1000 крачки без да направиш първата, допълни той.
Изправени сме пред сериозна ситуация, основно заради това, че всички работим в сравнително инертна система и всяка промяна дава резултат след години и ако сега вземем някакви мерки, ще видим резултатите след минимум осем години, каза председателят на Комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев.
Председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров представи данни за възрастта на общопрактикуващите лекари в страната. Не повече от 13-14 процента от тях са на възраст до 50-години, подчерта той. Съвсем скоро системата вероятно няма да може да се самоиздържа и ще бъде затруднен достъпът да медицинска помощ в отделни райони на страната.
Регионален дисбаланс, концентрация на лекарски практики в големите градове, недостиг на медици в малките и труднодостъпни населени места, липса на адекватни стимули за общопрактикуващите лекари отчете като проблеми и заместник-министърът на здравеопазването Тома Томов. По думите му осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е на едно от най-ниските нива в ЕС.
Един от начините за повишаване на средствата за здравеопазване е повишаване на здравната вноска, а другата възможност е парите да дойдат от данъци, заяви заместник-председателят на Комисията по здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Вече опорочихме пенсионния модел по този начин и смятам, че моделът на здравеопазването не трябва да бъде опорочаван, ако искаме той да остане достатъчно справедлив за всички нас, посочи той. Повишаващият се процент на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст ще намалява достъпа до медицинска помощ, така че само с финансов ангажимент от държавата бихме могли да преодолеем липсата на достатъчно добър достъп, допълни проф. Костадин Ангелов.