Парламентът задължи Министерския съвет (МС) да промени Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в част енергетика. Със 187 гласа „за“, 2 „против“ и 9 „въздържал се“ депутатите приеха общо решение, синхронизирано в енергийната комисия в парламента. Политическите сили в Народното събрание се обединиха в защита на въглищните централи.
В началото на дебата председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) съобщи, че вчера и тази сутрин народните представители от енергийната комисия са успели да се обединят около общ текст на решение. Затова отпаднаха за разглеждане двата проекта, предложени от „Възраждане“ и от ГЕРБ-СДС, съответно за изцяло нов план и за промени в съществуващия Плана за възстановяване и устойчивост.
С приетото решение парламентът задължава МС в срок до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, въз основа на промяна в обективните обстоятелства, невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU да отправи обосновано искане до Комисията, като направи предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от ЕК за неговото изменение в няколко раздела. Целта е от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 година. МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 година.
Текстът от решението за промяна на Плана беше приет единодушно със 185 гласа „за“. Текстът за въглищните централи подкрепиха 180 народни представители от всички политически сили и трима се въздържаха.
Приетото решение предвижда инвестицията в национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ да се преработи в грантова схема за батерии за физически лица с интензитет на помощта 50%. Освен това 50% от сумата за развитие на използването на геотермална енергия в България да се пренасочи за енергийна ефективност в сграден фонд – за многофамилни жилищни сгради, а останалата сума да се преформулира като грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%.
Парламентът възлага още на МС да осигури пренасочване на всички спестени средства при изпълнение на проекти от НПВУ към проект за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. Решението предвижда да отпадне и заложената в плана реформа, свързана с отделянето на собствеността на двата оператора („Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД) от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за енергетиката, внесени от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС). Няма да се изисква издаване на лицензия за производство на електрическа енергия от лице, притежаващо централа с обща инсталирана електрическа мощност до 20 МW включително, вместо досегашните 5 МW, решиха депутатите.
Лицето, ангажирано със съхранение на енергия (оператор на съоръжението), ще се счита за ползвател на мрежата за целите на Закона за енергетиката. Лицето, на което е издадена лицензия за организиране на борсов пазар за електрическа енергия, организира борсов пазар на гаранции за произход, гласува парламентът.
С промените се създават предпоставки за развитие на инфраструктури за пренос, разпределение и съхранение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея, обяснява вносителят на текстовете.
Депутатите приеха на първо четене и промени в Закона за медиацията. С него от 1 януари 2024 г. се въвежда задължителна съдебна медиация по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища.
С промените се определят изискванията към лицата, които ще могат да осъществяват съдебна медиация, специфичните им функции и задължения, както и самата процедура. Процедурата по съдебна медиация ще се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към Съдебен център по медиация освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните.
Всички процесуални действия в заповедното производство, включително издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се извършват в електронна форма, гласува парламентът с приетите на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, внесени от Надежда Йорданова от „Демократична България“.
Народното събрание прие проект на решение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Вносител на проекторешението е Делян Добрев от ГЕРБ-СДС . То бе гласувано със 112 гласа „за“, против – 45, 39 – въздържали се. Проектът на решение за възлагане на Министерски съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000 бе подкрепен от депутатите на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Демократична България“, „Български възход“ и един независим. „Против“ бяха депутатите от „Възраждане“ и „БСП за България“. Народните представители от „Продължаваме Промяната“ гласуваха с „въздържали се“.
С решението се задължава Министерският съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 1 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия за изграждане на енергиен обект – ядрена централа за утвърдената от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Площадка номер 2 – блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това, МС трябва да предприеме и всички необходими действия за започване на лицензионна процедура и процедура по ОВОС за изграждане на втори идентичен блок на утвърдената от АЯР площадка (блок 8 на АЕЦ „Козлодуй“).