Парламентът прие декларация относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство.
В декларацията Народното събрание заявява пълна подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на Европейския съюз за членство на България в Шенген до края на 2022 г. Депутатите се обръщат към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването на България към Шенгенското пространство, с което ще утвърдят принципите на равенство и недискриминация в Европейския съюз. Българският парламент призовава Съветът на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на България, с което да гарантира премахването на проверките по всички вътрешни граници на страната – сухопътни, въздушни и морски – от началото на 2023 г.
В текста се посочва още, че България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенген още през 2011 г. и готовността ѝ е потвърждавана многократно от Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент. Обръща се внимание на заключенията на мисията експерти на държавите членки под координация на ЕК тази година, която потвърди готовността на България да прилага успешно последните достижения на правото на Шенген. Подчертава се и значението на присъединяването към Шенгенското пространство за българските граждани, за бизнеса и за околната среда, с незабавен ефект върху облекчаването на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция и Румъния и улеснени транспортни връзки за целия Европейски съюз.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за социалното подпомагане, внесени от Министерския съвет. Измененията предвиждат социалните помощи да се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на МС. В момента социалните помощи се определят на база на гарантиран минимален доход. Предлага се измененията да влязат в сила от 1 юни 2023 г. С обвързването на системата за социално подпомагане с линията на бедност ще се изпълнят препоръките на ЕК и условията за активиране на Плана за възстановяване и устойчивост, свързани със схемите за минимален доход. Също така ще се създадат необходимите условия за оптимизиране на системата за социално подпомагане – разширяване на обхвата на подпомаганите лица и семейства и увеличаване на размера на помощите, се посочва в мотивите към законопроекта.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за семейни помощи за деца. Основният мотив, с който се аргументират промените, е необходимостта от прецизиране на нормативната уредба, гарантираща правото на месечни семейни помощи за деца с един или двама починали родители. Промените са свързани с ясното и изрично регламентиране, че облекченият режим за отпускане на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование и месечни помощи за отглеждане на дете до една година е приложим за децата и от двете възможни групи, се посочва в доклада на водещата комисия.
Народните представители приеха на първо четене промени в Закона за висшето образование, внесени от Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС) и група народни представители. С измененията се дава възможност във висшите училища да се обособяват и създават научни институти, като самостоятелни юридически лица. Предвижда се и възможност на учениците – лауреати и медалисти от международни и национални състезания и олимпиади, проведени по време на втория гимназиален етап на обучението им, да бъдат приемани по право във висшите училища, извън редовното класиране.