Народното събрание възложи на Министерския съвет да инициира лицензиране за сключване на договор за доставка на неруско ядрено гориво. Проектът за решение, внесен от председателя на Комисията по енергетика Делян Добрев и група народни представители от ГЕРБ-СДС, подкрепиха 156 депутати, 47 народни представители бяха „против“.
Министерският съвет в изпълнение на директивите на ЕС за диверсификация на енергийните доставки да предприеме всички необходими мерки, които да обезпечат дейността на Агенцията за ядрено регулиране в процеса по преглед на документацията за лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво, с цел издаване на разрешение за доставка и зареждане през 2024 година, предвижда документът.
Народното събрание прие на първо четене два законопроекта за промени в Наказателния кодекс. И двата проекта са внесени от Министерския съвет.
Единият от приетите законопроекти предвижда да бъде разширен кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди. С него се предлага да бъдат въведени по-тежки наказания за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се наказателна отговорност да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършени по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.
Вторият законопроект предвижда намаляване на размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Предвижда се освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на властта. С предложените разпоредби се премахва квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“.
Със 189 гласа „за“ Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за правната помощ. Проектът е законодателна инициатива, включена в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Измененията предвиждат предоставяне на правна помощ в извънсъдебни производства и в процедури за извънсъдебно решаване на спорове като се разширява кръгът от лицата със специфичен профил, имащи достъп до системата за правна помощ. Регламентирано е, че при предоставена правна помощ гражданите са освободени от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства.
В проекта се предвижда да бъде разширен кръгът от лицата с осигурен достъп до правна помощ, като към правоимащите се добавят лица с физически и ментални увреждания, лица, чието запрещение се иска, или лица, поставени под запрещение. Достъпът до правна помощ се предоставя и на лица, търсещи или получили международна закрила, както и на лица, ползващи се от временна закрила, регламентират промените в Закона за правната помощ. В изпълнение на разпоредбите на Хагската конвенция към предметния обхват на закона се включват и лицата, които имат право на издръжка, без да се взема предвид възрастта на молителя към момента на подаване на молбата, се посочва в доклада на комисията.