Оригиналните графични и пластични проекти на съвременния български герб дариха на Народното събрание авторите му – художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов. По повод 25-ата годишнина от приемането на Закона за държавния герб (31 юли 1997 г.) в парламента беше представена изложбата „Българските гербове“. Тя е организирана по инициатива на народния представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов откри експозицията и подчерта, че трябва да се знаят и помнят имената на създателите на съвременния български герб. Те ще останат в историята ни, както и тяхното прекрасно дело и всички ние трябва да изразим най-искрени почитания и дълбока благодарност към направеното от тях, добави той.
Мирослав Иванов припомни, че след дълги години на разногласия, дебати и спорове по проекта на съвременен български герб, обществото се обединява около общата визия на герба, дело на Кирил Гогов и Георги Чапкънов. Благодарение на тези двама изключително достойни българи нашата държава се сдобива с държавен герб, който е символ на национална гордост и на парламентаризма, добави той.
Радвам се, че авторските проекти на съвременния български герб се връщат в Народното събрание, благодарение на щедрото дарение на двамата автори, и ще останат тук, където е техният дом, подчерта Мирослав Иванов. Парламентът поема ангажимента да ги съхрани като важна част от нашата история и историята на демократичното развитие на страната ни, като държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава, заяви той.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов връчи на художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов почетни грамоти и плакети на Народното събрание.
Народният представител Любен Дилов-син отбеляза, че делото на двамата художници ни кара да се гордеем не само с историята си, но и с една завършена естетика, произведена от народ, чиято връзка с хералдиката е била насилствено прекъсната. Този герб е символен акт, който събира историите на трите български държави, подчерта той.
Историкът Петър Петров припомни, че през 1990 г. българското общество е разделено във вижданията си какъв трябва да е гербът на страната. Една част искаше той да продължи старата традиция и да възстанови под някаква форма т.нар. царски герб, а друга – искаше създаването на нов герб, който да не носи цялата тази историческа символика, обясни той.
Утвърждаването на съвременния български герб през 1997 г. беше една от големите победи на българското, на парламентаризма и на демокрацията, заяви Петър Петров. Трябва да помним този момент, който ни учи какво означава да уважиш традицията, но същевременно да изградиш национален политически консенсус, добави той.
Кирил Гогов отбеляза, че в изложбата е представена малка част от историята на нашия държавен символ. Тя следва изданието на Христо Дерменджиев, което е в основата на политиките и канавата на всички аргументи, с които политическите сили споделяха своите идеи за това как трябва да изглежда съвременният български герб, добави художникът.
В изложбата са представени 20 табла с изображения на фамилните и държавните гербове през годините назад във времето, както и оригинални графични и пластични проекти на съвременния български герб.