На международна среща в Народното събрание беше представен Докладът за финансова защита в Република България на Световната здравна организация. Срещата е под патронажа на Комисията по здравеопазването.
Първият цялостен анализ на финансовата защита в здравната система на България оценява до каква степен хората в страната изпитват финансови затруднения, когато използват здравни услуги и лекарства. Документът обхваща периода между 2005-2022 г.
Според доклада през 2018 г. около 8 на сто от домакинствата са обеднели или са допълнително обеднели поради директни плащания, а при 19 на сто здравните разходи са били катастрофални. Хората, които е най-вероятно да изпитат катастрофални здравни разходи са най-бедните, по-възрастните и домакинствата в селските райони. Здравните услуги, които е най-вероятно да водят до такива разходи са лекарствата за домашно лечение, медицинските продукти и болничната помощ. При най-бедните домакинства финансовите затруднения почти изцяло се дължат на лекарствата за домашно лечение.
Случаите на катастрофални директни плащания в България са повече от много други страни в Европейския съюз, сочат данните в доклада. През 2019 г. директните плащания възлизат на 39 на сто от текущите разходи за здравеопазване, което е вторият най-голям дял в ЕС.
В документа се посочва, че относително голям дял от населението /15 процента/ е здравно неосигурено и има достъп само до ограничен брой публично финансирани здравни услуги. Това е така, защото достъпът до услуги, заплащани от НЗОК, се основава на заплащането на здравноосигурителни вноски; държавата покрива осигуровките само на изключително бедните и много хора, които живеят под линията на бедността, не могат да си позволят да плащат здравни осигуровки.
Като дял от БВП публичните разходи за здравеопазване са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС и Западните Балкани, сочи изследването. През 2019 г. публичните разходи за здравеопазване възлизат на 4 процента от БВП /спрямо средните за ЕС 6 процента/. Въпреки че през последните години те се увеличават, нарастването не е толкова бързо, колкото при директните плащания.
За да се намалят неудовлетворените потребности и финансовите затруднения, правителството следва да се съсредоточи върху подобряване на финансовата достъпност на лекарствата в извънболничната помощ и на защитата от директни плащания за по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания, се посочва в доклада.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. д-р Антон Тонев отбеляза при откриването на срещата, че не трябва да се губи фокус от сериозните проблеми, пред които здравната ни система е изправена. По думите му в съвременните общества здравните услуги трябва да бъдат подсигурени и трябва да има възможност те да бъдат извършвани в планов и устойчив порядък.
Министърът на здравеопазването в оставка проф. Асена Сербезова посочи, че изводите от доклада за финансова защита при използване на здравни услуги в България едва ли биха учудили някого. Темата за финансовата защита на българите е от съществено значение и тя не попада изцяло и единствено в компетенциите на Министерството на здравеопазването, а отговорността за финансовата защита трябва да бъде споделена и от други структури на управлението, подчерта още проф. Сербезова. По думите й финансовата защита е ключово измерение за функционирането на здравната система. Целта е да се гарантира, че всеки може да ползва качествени здравни услуги, отбеляза тя.
По време на срещата председателят на Комисията по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев отбеляза, че здравната ни система има нужда от сериозна реформа, резултат от широко обществено обсъждане и осъзнаване на пропуските, които са се натрупали през годините. По думите му все още няма остойностяване на продукта здраве, налице е обърната пирамида на предлаганите здравни услуги и има нежелание за промени в системата от страна на работещите в нея. Според него е необходимо да бъдат взети решения, свързани с промяна във финансирането, с изменения в законодателството и по-конкретно – в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравното осигуряване и в Националния рамков договор, както и с инвестиции в сектора, намаляване на доплащанията и по-голям дял на допълнителното финансиране, каквото е здравното застраховане.
В международната среща участваха народни представители, ръководителят на Офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи д-р Тамаш Еветовиц, анализаторът на здравната политика от офиса на СЗО в Барселона д-р Хорхе Гарсия-Рамирес, експертът в Офиса на Световната здравна организация в България доц. д-р Михаил Околийски, деканът на Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Варна проф. Антония Димова, управителят на НЗОК проф. д-р Петър Салчев и др.