Първите консулски услуги, които ще бъдат дигитализирани, са издаването на удостоверения за гражданско състояние – актовете за раждане, за смърт и за брак. Това обяви на заседанието на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната министърът на електронното управление Божидар Божанов.
След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат заявени онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на практика вече няма да са консулски услуги, каза Божидар Божанов. Той уточни, че получаването на тези удостоверения ще бъде възможно само за страните от ЕС на базата на регламент 910 за електронна идентификация и удостоверителни услуги.
Предвижда се вече българите в чужбина да могат да записват по интернет час за среща със служител в консулството в случай, че такава е необходима. Това ще спести много часове на гражданите и ще облекчи работата на най-натоварените ни консулства.
Депутати от комисията попитаха министъра възможно ли е да се създадат регистри за български деца в чужбина, за наши учени в чужбина, дори за наши патенти там. Божидар Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. При всички положения ведомството му, което е в процес на изграждане, разработва централизирана система, чрез която лесно да се създават всякакви регистри, без за всеки по отделно да се обявява обществена поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца. Както електронната идентификация, така и централизираната система за регистрите, по думите на Божидар Божанов, трябва да бъдат готови до юли.
Втората тема, която постави пред колегите си председателят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева, бе за обучението по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. По думите ѝ, след 1990 г. в чужбина са родени 320 000 български деца, а сега в неделни училища български език учат едва 35 000.
Представители на Министерството на образованието и науката споделиха пред комисията проблемите на трите типа български училища зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 висши училища по света.
Според заместник-министъра на образованието и науката Генка Петрова-Ташкова един от основните проблеми, които имат училищата ни зад граница, са парите за командировъчни и квартири на преподавателите, които идват от България. Те са по остарялата наредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и елементарните минимуми за преживяване и нощувки, подчерта тя. Според изчисления на министерството са необходими 4,8 млн. лв. за покриване на този разход.
Другият голям проблем за българите в чужбина е сертифицирането им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, нужна е национална стратегия за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева каза пред комисията, че работодателски организации неофициално са споделили с нея желание да подпомагат финансово този процес, защото децата на българи, завръщащи се в родината, срещат сериозни трудности с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас.
“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, ако хората не се чувстват щастливи в България, иначе ще подготвяме специалисти за чужбина”, каза министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се представя диплома при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, така и за чужденци. И обяви, че се работи от следващата учебна година това изискване да отпадне. Николай Денков заяви още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи обучението у нас на българи от наши исторически общности в 8 държави.
Според Боянка Иванова България трябва да установи международно признат сертификат за владеене на български език, който да се приема като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, но по техен тест за сертифициране, и китайците могат да си направят такъв, но това унижава нашето достойнство”, подчерта тя и сподели опита си от САЩ, където това е договаряно щат по щат.
“Ако българският език бъде признат като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го изучават и много повече от 10 процента ще се върнат”, заключи Антоанета Цонева.