Най-прекият и бърз път на приобщаване на българите, живеещи в чужбина, към родината е, ако те имат същия достъп до електронни услуги като българите от страната. Около това мнение се обединиха участниците в работна среща, проведена в Народното събрание по инициатива на председателя на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната Антоанета Цонева. В разговора участва министърът на електронното управление Божидар Божанов и експерти.
Често пъти е необходимо да чакаш 6 месеца за консулска услуга, а в много страни, като Германия, където живеят 200 000 българи, консулствата не достигат, отбеляза експертът Боян Юруков. По думите му пред българските консулства често пъти се извиват по-големи опашки отколкото пред индийските. Особено тежък проблем за българските граждани зад граница е прекалено големият брой документи, които имат нужда от заверка, допълни Боян Юруков.
Трябва да си дадем сметка, че в съвременния свят никога няма да живеем всички българи постоянно в родината си, но връщанията в нея и контактите с нея могат да са много по-чести, ако ги улесним максимално, посочи Антоанета Цонева. Тя попита какви са възможностите и до каква степен могат да се дигитализират консулските услуги.
Електронната идентификация е предусловие за всякакви електронни услуги, включително и за българите в чужбина, заяви министър Божидар Божанов. Българите в чужбина не могат да ползват квалифициран електронен подпис, затова на първо време електронната идентификация, както и за българите от страната, ще е през мобилен телефон. Единствено здравните данни ще имат по-високо ниво на защита при ползването на здравни услуги в България, каза министърът на електронното управление.
Участниците в срещата бяха единодушни, че е нужно заедно с представители на Министерството на външните работи да се направи преглед на най-масовите консулски услуги и да се търсят начини те да бъдат дигитализирани.
Ако бъде въведена електронната идентификация, ще бъде възможно онлайн да бъде правена промяна на настоящия адрес, което пък ще даде по-ясна представа къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина, беше подчертано по време на разговора. Според участниците това ще бъде основа за по-доброто планиране на ресурсите и капацитета, които са необходими на консулствата, за да предоставят бързи и качествени услуги на българите. Към септември 2021 г. справката на ГРАО сочи, че от 1990 г. едва 745 000 българи са посочили настоящ адрес в чужбина. Това е много под броя на хората, които живеят извън страната, и причината за незаявената смяна е, че в момента такава промяна се прави единствено на хартия, беше подчертано на срещата.
Необходим е структуриран подход за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница, подчертаха участниците в срещата. Според тях една от най-големите пречки за развиването на съдържателна политика за българите извън страната е именно липсата на достатъчно надеждни данни за тяхното местонахождение.