Поетесата Рашел Леви
"И до днес берем "плодовете" на това, че нямахме изключителни творци в опозиция, в изгнаничество. И обратното, че диктаторът хитро купуваше талантливи хора. Толкова талантливи, че и в момента състезаващите се с тях са по-скоро губещи. Не ми се обсъжда "гъвкавостта" на някои от тях след десети. Предпочитам запазилите достойнството си.
/* (c)AdOcean 2003-2018, News.Blitz.bg Article In Text */
ado.slave(‘adoceanblitzbgvppmqmhred’, {myMaster: ’32KRqYjgbC4z5SIgP3Zu1ZEyf3dX9G_PswM02cJDCeL.s7′ });
И ако се огледате около някого и не видите придворните певци, особено ако са качествени, да знаете не му стига въображение и фанатизъм на диктатор. И диктаторче не е. И не "щото е прост" Защото простият няма как да се задържи никъде. И Живков не свиреше на флейта, но умееше да съхранява диктатурата. А умението е свързано с нагласа.
Та ако не видите "певците", имате чиновник по-скоро, не диктатор. Чиновникът върши работа, колкото може, не ви запушва устата и не ви кара да пеете в хора му, обсипвайки ви с привилегии, които се оказаха пагубни за някои.
Понякога си мисля дали точно опозицията на диктатурата не ражда големите явления в изкуството.
Жалко е, но това българско лято няма да роди "песен".
Само бесилки и чучела… Може би това е опозицията срещу "липсата на диктатура", пише още поетесата.
Диктаторът, особено дълго задържащият се, умният, отглежда своя интелигенция, но подбира качествени и талантливи хора,…
Публикувахте от Rashel Levi в Събота, 29 август 2020 г.