В началото на Новата 2017 година Златна Костова ще ни представи в две или три поредни предавания театралните постановки с най-дълъг сценичен живот. Ще потърси и причините за това дълголетие. Идеята за подобна равносметка ще даде повод на любителите на добрия театър да изберат пиесите, които са пропуснали през годините, но все още се играят. Ето какво разказва Златна Костова:
„В навечерието на Новата година се обърнах към драматурзите на софийските театри с въпроса кои представления на тяхна сцена имат най-дълъг живот. Може би този път ще говоря за няколко театъра и следващия път ще продължим, защото през Новата година театрите отварят вратите си за публиката след следващото ни предаване, така че… спокойно, ще имате време да направите програмата си за посещение на театър, в случай, че все още не сте гледали някоя от тези христоматийни спектакли!
Та, започвам с Наташа Колевска-Куртева, драматург на
Театър „Българска армия“ – с пиесата-рекордьор:
При нас фантастично дълъг живот има пиесата на Ерик Богосян (така го изписваме, защото навремето още, когато се е репетирала, Коко Азарян им казал: „Какъв ти Богожан, той си е Богосян човекът“) та става дума за „Секс, наркотици и рокендрол“ в постановка на Николай Ламбрев и сценография на Марина Райчинова, по превода на Галина Томова-Станкева. Зашо? – Мисля, че и сама имаш отговор.Ивайло Христов е невероятен актьор. Каквото и да прави на сцената, а той може толкова много, той си е невероятен!А в звездната компания с Дони и Коцето артистизмът, палавата импровизация и радостта от играта се утрояват! Пиесата се играе от 1992-ра год, т.е. цели 24 год.
След него по дълголетие идва „Много шум за нищо“ в постановка на Красимир Спасов. Премиерата й беше през далечната 1997-ма г.(20 год.)За разлика от състава на „Секс, наркотици и рокендрол“ в представлението на Краси Спасов „Много шум за нищо“ се изредиха поколения актьори от театъра. Някои от тях вече не са в театъра, а поеха самостоятелен път на свободни артисти (Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Иван Ласкин), а други вече не са между нас – Стоян Стоев, Петър Гюров, Асен Кисимов, Никола Гълъбов.
Ина Шкарова, драматург на Сатиричния театър представи призьорът-дълголетник на театъра, спектакъла „Вечеря за тъпаци“ от Франсис Вебер във великолепния превод на Красимир Мирчев, със сценографията на Чайка Петрушева и костюмите на Петя Стойкова. „Вечеря за тъпаци“ бе поставена отИржи Менцел през 2001-ва – тоест вече 15 години се играе! И причините за нейното дълголетие са в добрата драматургия – автор е французинът комедия, в която освен развлекателния забавен пласт на интригата, има и дълбочина, човеколюбие. чист режисьорски прочит – достатъчно гегове и недоразумения са заложени по текст, така че в случая са използвани всички възможности за сценична атрактивност, без да се излиза от добрия тон. И не на последно място – удачно подбран актьорски състав – Участват: Христо Гърбов, Иван Бърнев, Йорданка Стефанова, Веселин Ранков, Жанет Йовчева, Калин Сърменов, Ана Вълчанова.
В Театър София, разговарях с Богдана Костуркова, ето какво разказа тя.
Най-дълголетната постановка в Театър „София“ днес е „Ревизор“ – играе се от пролетта на 2008-ма година (8 години). Дългият й живот се дължи на гениалността на Гогол и таланта на екипа, които увличат днешния човек в извечността на глупостта, подлостта, подлизурството и другите дребнавости на човешката ни природа, като същевременно дават въздух на макар и смешен или маловажен, но порив за любов, за зачитане, за човешко самочувствие. В постановката има и смях през сълзи, и пречистване.
Иначе в театъра имаме няколко постановки, които за 2 сезона завъртяха 50-тно представление – „Парижката Света Богородица“, „Тирамису“, „Госпожа министершата“, та и те имат шанс за дълъг живот.
И понеже театър София има и богата детска програма – с най-дълъг сценичен живот е пиесата „Питър Пан“, която скоро направи 50-тното си представление. Когато аз гледах тази постановка, салонът, както винаги беше препълнен и бях свидетел на неописуемо вълнение и радост от страна на малките зрители – както когато ходихме с теб и 4-годишния Ивайло на „Малката морска сирена“ в същия театър.
Нина Димитрова, чудесната актриса и режисьор от Театър Кредо (независима театрална формация, която от години играе на сцената на театър 199) също има „асо в ръкава“ – призьорът на театър Кредо – дори без да знаят слушателите ни, че именно този театър е „произвел“ този призьор, веднага ще се досетят, от името на Нина, че става въпрос за дълголетника „Шинел“ по Гогол. Сценография Мая Петрова. „Шинел” по Гогол на Театър „Кредо” отново е в афиша на „Театър 199” и българските зрители отново ще имат удоволствието да се наслаждават на уникалния спектакъл.
В клетката на „Шинел” до Нина Димитрова се гуши удивителният Стелиян Радев, за който актрисата с възхищение споделя, че е „ уникално дарование, шеметно завладяващ и вълнуващ актьор с магнетични, приковаващи зрителя очи, в които е събрана цялата вселена.”
Спектакълът „Шинел” по Гогол е един от най-дълго играните български спектакли и един от двата спектакъла в историята на българския театър, станали безспорен хит на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург през 1996 и 1997 година, както и единственият български спектакъл, игран в „Уест Енд” – Лондон, на сцената на „Кралския Шекспиров Театър” през 2000 година.Една пиеса играна на 8 езика, представяна по цял свят (миналото лято Театър Кредо бе поканен да играе „Шинел“ в Япония за десети път!), донесла десетки награди. Впрочем, продукцията на Театър Кредо сякаш е орисана да бъде дълголетна – със същите качества като драматургия, изпълнение и емоция, е заредена и друга една пиеса на Театър Кредо – „Каквото направи дядо, все е хубаво“, по Андерсен.
Андрей Филипов, драматург на Театър 199 „Валентин Стойчев„. Заглавия, които са се играли повече години в 199 са:
„Вечерен акт„ – от Чехов/ реж. Съни Сънински – от 2002-ра год. (15-та година) ; „Дуенде„ – по текстове на Лорка/Рада Апостолова/Лолова/Сънински – от 2003 (над 300 представления); от българските – Малка пиеса за детска стая – Яна Борисова/Галин Стоев 2007; копродукция с театър Кредо – Шинел от 1992 г. Рибарят и неговата душа – Уайлд/Куркински е от 2004 г.
(Представления, които стават на по 10 години тази година са „Старицата от Калкута„, „Шекспир-пълни съчинения„, Каквото направи дядо (пак с Кредо). Отделно Андрей Баташов имаше дълга изява със 799 представления на 4 заглавия, като само „Секс, наркотици и рокендрол„е изиграно 568 пъти, но вече, за съжаление, не се играят.)
Всяко едно успешно заглавие в сакралното мазе на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е спечелило зрителите си с нещо свое си, което го прави уникално, твърди Андрей Филипов. Разбира се, идеалната формула за успех е срещата между текст и екип, които да са сякаш „създадени един за друг„. В театъра е като в любовта: Необходима е една искра, а после са нужни много внимание и усилия нещата да се случат наистина добре. А това, разбира се, не се случва често. Но когато се случи… Зрителят го усеща и тогава е пленен, щастлив, трогнат… във всеки случай – развълнуван. Това означава, че задачата е изпълнена, че магията е забъркана и работи.
Е, дотук с дълголетните пиеси на софийска сцена. Моля ви, уважаеми слушатели, не пропускайте тези знакови спектакли!
Един друг, вече игран и станал любим спектакъл на публиката, ще има своята премиера на 16-ти януари. Сигурно ще се запитате как премиера, след като е игран. Спектакълът започва своя нов живот в нов дом – една нова театрална сцена, за която ще говорим по-подробно следващия път. Става дума за пиесата „Валентиновден“ от Иван Вирипаев с режисьор – Явор Гърдев; художник – Никола Тороманов–Фичо; композитор – Калин Николов; и актьорите – Валентин Ганев, Светлана Янчева и Жорета Николова. Създадено през март 2008-ма г., играно до края на 2010-та, сега – на 16.1. 2017г. Представлението има своята нова премиера в Сити Марк Център за изкуство (бившето кино „Левски“).“
Следващия понеделник Златна Костова ще ни представи втората серия на своето изследване.
В прикачените звукови файлове ще чуете материала на Златна Костова.