Дойче Веле публикува едно интересно разсъждение относно това накъде отива българина. И дали се завръща. В родината. Има ли смисъл? Истината е, че колкото и да ни говорят управляващите за икономическа стабилност и нови магистрали, завръщащите се от чужбина сънародници са много по-малко от тези, които всяка година си заминават. Някои завинаги. Дори и свещениците се ориентираха извън пределите на нашата страна. Пак поради тривиалната, но така важна причина – пари и реализация. Има дори по-голям куриоз – Дойче веле пише за две чисто български села на границата на южната ни съседка, които макар да виждат, че Гърция е в криза мечтаят, и дори са изпратили петиции с молба, за взимането им под гръцко крило, за да станат част от Гърция и да не са вече териториална принадлежност на България.
Нека да поговорим пак за управляващите. Те са на първа линия заради есенното настроение в живота на своите подопечни. Преди година, когато премиерът заяви, че ще се строят нови магистрали на посещение в гр. Гоце Делчев, един обикновен, местен тютюнопроизводител го запита най-чистосърдечно след като правят планове за нови магистрали, дали си правят сметката кой ще кара по тях. И Борисов веднага го затапи, като заяви, че това било най-глупавото изказване, което някога бил чувал, че дори и се скара на останалите дошли да го слушат, като им каза да си ходят с каручките и магаретата щом не искат магистрали.
И веднага им зададе въпроса: „Да не би да сте избягали досега, като нямате пътища?”. Не можем да пропуснем и щедрото обещание, че само с едни голи магистрали ще върне всички българи от чужбина и изтичането на мозъци и работна сила от страната ще престане. Мина една година, но обещанието още си виси, както и магистралите, а онези заминалите още ги няма. Вместо това още заминават, а други си мечтаят да заминат и да не се върнат никога.
Не, няма да си кривим душата – има завърнали се българи, но на фона на ежегодно отлитащите, те просто се губят. Официални данни на Евростат показват, че макар Европа все още да е под тежестта на кризата, през миналата 2011 година около 100 хиляди българи са намерили препитание в страните на ЕС – въпреки че има освободени от работа, все още 30% от имигрантите живеят в Испания, една от тежко поразените икономически страни, а във Великобритания и Германия, които сега затягат коланите – съответно по 15% и 13%. Неофициалните данни пък говорят за половин милион души, търсещи и намиращи сезонна работа всяка година в границите на ЕС и извън България.
За октомври са изнесени данни от БНБ, че за първите осем месеца от годината, емигрантите са изпратили на своите близки в България 536 милиона евро, а за цялата минала година сумата е възлизала на 770 милиона евро.
Един от най-големите профсъюзи за България извади стряскащи данни – 37% от взели участие в анкетата около 1300 българи са декларирали, че веднага ако биха имали възможност ще заминат за чужбина да работят (за сравнение – през миналата година те са били 33%). И освен към споменатите вече Великобритания, Германия и Испания, около 35% от анкетираните са се насочили към Италия и Гърция, въпреки кризата на техните територии. КТ „Подкрепа“ цитира и данни от проведено проучване на Евростат за изминалите няколко години, което показва, че всяка година, средно по около 20-25 хиляди млади хора, на възраст между 25 и 39 години излизат от страната, за да търсят препитание. В това число квалифицирани лекари и медици, компютърни специалисти, инженери, строителни работници и пенсионерки с добро здраве, които работят като домашни помощнички в Европа. И не само те!
Един от най-големите куриози е, че явно кораба наистина потъва, което показват и данните, че дори свещениците си заминават. Духовността също не е безплатна. Свещеническия синдикат към КТ „Подкрепа“ обявява данни, че български попове масово заминавали да служат в Македония и Гърция, където получавали месечно между 800 и 1000 евро – значително по-достойна сума от 160-те евро, които получават в родината си.
Както казахме по-горе, дори населените места вече искат да емигрират. Или по-точно техните жители. Две родопски села и техните жители са напълно забравени от Бога и правителството. И хората, възмутени до дъното на душата си, от ежедневната мизерия и пълната незаинтересованост на нашето правителство, публично пожелаха землищата на селата да преминат в гръцко владенеи. Става въпрос за крайграничните родопски села Црънча и Бръщен. В края на октомври хората от двете села са написали писмо до гръцкия посланик в София, в което настояват за прехвърляне на двете села към една от гръцките области – Драма или Кавала, като в подкрепа на това искане са заявили, че вече повече от 20 години, нито едно правителство не се е заело да им съдейства във възстановяването на собствеността върху земята.
В репортаж за печата жители на село Црънча обясняват: „В Гърция земята и земеделците се уважават, у нас на почит са само далавераджиите. Затова искаме да минем административно към съседната държава.“
Това вече е трагично и печално. Да искат хората да дадат земята си на друг народ, защото техния не намира за нужно да признае съществуването им. Да, точно от тази страна, която Бойко не спира да хвали, че „е втора в Европа по нисък външен дълг и с под 2 % бюджетен дефицит”. И то не къде да е, а към закъсалата Гърция. Защо ли? А отговорът дойде още през лятото, от жената, залята с киселина, която синдикално защитаваше правата на чистачите в Атина. Тя отговори на въпроса дали гърците са по-зле от българите, като каза, че това твърдение е пълна лъжа. Макар дългът им да е по-голям от българския, макар перспективите пред страната да не са особено розови, хората в Гърция живеят по-добре от средния българин, защото притежават икономически запаси и имоти, от които да получават наеми. И все пак те са навън, по улиците, борещи се за правата си, за да не им отнемат и това, което имат. А ние, ние чакаме може би да загубим и последното, и вероятно тогава ще надигнем овча глава. Или пък не. Ще чакаме някой да ни „оправи“. Макар вече многократно да са го правили знайни и незнайни управляващи.
И не стига това, ами на фона на отлитащото ято български специалисти и граждани, на юг, към по-благоденствен живот, премиерът се изпрати в Братислава и обвини някои от ЕС първенците, сред които и Германия, че харчели твърде много пари, за да охраняват външните граници на ЕС от прииждащите бежанци от Сирия, някои от които може би и терористи. По данни на Държавната агенция за бежанците през август и септември техният брой в България е достигнал 183 човека.
Общо взето, анализите са верни – след 50 години българи и България няма да има. Защо ли? Защото държавните социолози от НЦИОМ през септември са констатирали, че 14% от останалото тук 7-милионно население, иска да напусне завинаги България. В бройки това са около 980 хиляди души. Всеки може сам да си направи сметката какво означава това след години.