Годината била 1925 и Виктор Люстиг си седял в хотелска стая в Париж, пиел си сутрешното кафе и четял скучна статия за Айфеловата кула. Изглеждало, че металната конструкция ръждясвала и имала нужда от скъпи поправки и поддръжка, но правителството не можело да си позволи тези разходи.
Статията завършвала с предложението кулата да бъде продадена.
Това са някои от най-красивите свещени места по света
Очите на Виктор светнали. Той можел да я продаде! Разбира се, фактът, че тя не била негова, изобщо не била никаква пречка за амбизюциозният измамник и аферист. Въпросът със собствеността бил дребна подробност.
/* (c)AdOcean 2003-2018, News.Blitz.bg Article In Text */
ado.slave(‘adoceanblitzbgvppmqmhred’, {myMaster: ’32KRqYjgbC4z5SIgP3Zu1ZEyf3dX9G_PswM02cJDCeL.s7′ });
Как Виктор успява да продаде Айфеловата кула, четете на pochivka.blitz.bg.