Събота, 10 часа сутринта. Пред витрината на магазинчето Davish News, намиращо се до спирката на автобуси 53 и 453, „Ню Кент Роуд”, се тълпят хора и четат обявите за квартири, написани на хвърчащи хартийки, прикрепени с тиксо върху прозорците.
Няколко българи, пияни поляци, румънско семейство и новопристигнали африканци, прозвъняват телефоните в обявите, но в повечето случаи получават негативни отговори.
Невзрачен мъж на възраст 35-40 години, среден на ръст, небрежно облечен, с тънко мустаче и ярък испански акцент, гравитира нехайно наоколо и надава ухо към разговорите. След като си избира жертви по интуиция, спокойно и уверено подхваща разговор. Блъфира, че е контрактор и има частни сгради, на които предстои ремонт, но може да ги отстъпи срещу скромно заплащане от 20 паунда на седмица за човек, за двама – 40, а за самостоятелно живеещ – 30 паунда. Не иска предплата и изтъква, че може да осигури работа с/или без документи. Българите и поляците веднага захапват, тарикатът ги черпи с цигари, пият по едно кафе за негова сметка в търговския център на „Елефнт енд Касъл” и след 20 минути групата тръгва към обещаната обител.
Вътре в компанията
Имам предварителна информация от потърпевши българи, по каква система работят мошениците и решавам да си спретна собствен епизод в тази сага.
През следващата седмица уговарям среща с английския амиго и му казвам, че търся спешно квартира и ми трябват и документи за самоличност на мое име и с моите паспортни данни. Насрещната оферта е: квартира – 20 паунда седмично, британска шофьорска книжка – 30 паунда, а за по-специални документи – специална оферта. Иска парите в кеш и то веднага.
Плащам £20 за рента плюс £30 за шофьорска книжка и веднага съжалявам, че паундите за правоуправление на МПС са отишли на вятъра, но след 10 дни получавам книжка, която по абсолютно нищо не се отличава от оригиналните на DVLA.
Разквартирован съм в къща тип „разкошна мизерия”, в която има топла вода, баня, тоалетна, електричество, хладилник, пералня, матрак взет от улицата и завивки със съмнителна чистота. „Филантропът” идва за рентата всеки петък след обед и свободно предлага наркотици от цялия спектър.
На входната врата е залепен лист с текст от Британския наказателен кодекс, въз основа на който никой няма право да влиза в този дом, освен лицата живеещи там.
Лесни пари
Ще се учудите наистина колко е лесно всичко. На територията на Лондон работи изключително добре организирана криминална мрежа. Отварят се затворени домове на общината от хора, които са перфектно запознати с местната законодателна уредба, даваща шанс да правят най-нагло печалбата си под носа на местните власти.
В един дом на самонастанили се (squatters) има обикновено от 3-4 до 10-15, та и повече стаи. В една стая живеят по двама души, но понякога се настаняват повече, ако тя е голяма и тогава всеки плаща по 20 паунда. Печалбата от една къща, като показаната на снимката, е 1000 паунда на седмица. По груби сметки филантропът слага по още толкова в джоба си от продажбата на дрога в същия дом. Латиноамигото поверително споделя, че оперира с 10 подобни места.
Къде сме ние?
Има и такава категория българи, които не могат да трошат пари за реален наем. За да икономисат повече те плащат по 20 паунда на седмица. В тази сума са включени тока, водата, газта и дори екстри, като кухненско оборудване, сателитна телевизия, а понякога и компютърна връзка.
Доста от българите-скуатъри се занимават с незаконна дейност и търсят начини да оплячкосат държавата чрез теглене на банкови кредити или чрез крадени карти. Има разбира се и лица, решили да живеят така: „Защо да плащам £100, да живея в пета или шеста зона и да изразходвам средства за билети, когато мога да живея в първа или втора зона и да плащам по £20, отивайки пеш до работното си място?”
Услужливата законова пролука
Самонастаняването на Острова е толкова фрапантно явление, че надминава разумния праг на вероятностите. В репортаж на ББС от 6 юли, със заглавие „Скуатърите, кои са те и защо се самонастаняват?”, се казва: „По данни на правителство на територията на страната има 20 000 самонастанили се, но лица от тези групи твърдят, че истинската цифра на „свободните наематели” е много по-голяма. Квартирните власти на Великобритания заявяват, че необитаемите имоти в Кралството надхвърлят към момента 650 000.”
За да избегнат конфликтната ситуация с неплатената електроенергия, газ и вода, опериращите с тези имоти предлагат на новонастанените да заплатят необходимите суми. Те се свързват с EDF от ваше име и заявяват че имат намерение да извършат плащане на сметките. Пристига писмо на името на лицето, решило да плати. Там са посочени номер на банковата сметка за превеждане на сумата, както и адрес за превеждането й чрез пощенски запис. EDF и другите компании се интересуват само от едно: да получат парите за услугата. В техния уебсайт е записано: Ways to Pay (десет на брой), един от коите е гласи:
Post Office – you can pay your gas and electricity bills at the Post Officе. А значението на Postal Orders е обяснено от британските пощенски служби, по следния начин: Postal orders are similar to cheques for those without a bank account.
Това улеснява тези, които все още нямат банкови сметки и разплащателни документи, като кредитни, дебитни карти или чекови книжки.
До една седмица след превеждането на парите чрез пощенски запис получавате официален документ, че парите са получени. През следващия месец друго лице от разквартированите става собственик на сметката за газта или електроенергията и т.н., докато всички се уредят със подобен документ.
Сметката в EDF е вече на ваше име и се чувствате почти като истински собственик. От този момент до издаването на банков акаунт има само една крачка, а след това може и да не плащате месец, два или три. Изпращате писмо до компанията, че ще отсъствате от страната и заплащането ще стане след вашето завръщане. Дотогава може и да не живеете на този адрес, защото съдът междувременно е наредил да ви изхвърлят, но банковата ви сметка е неоспорим факт.
Как бюрокрацията на Британските банки превръща българите в лъжци
Всеки, който се е опитал да има алъш-вериш с банките се е уверил, че повечето от тях изискват едно от следните доказателства за местоживеене – сметка за електричесво, газ или британска шофьорска книжка. Когато представите фалшива шофьорска книжка, където са вписани вашите имена, адрес и дата на раждане, така както са записани в българския ви паспорт и лична карта, служителят приема адреса за достоверен и банковата ви сметка е готова. Банките сверяват достоверността на данните с Border Agency (Home Office) и .. дотам. Връзка на банките с DVLА или EDF за проверка на документи не съществува. При евентуална проверка шофьорската ви книжка може да се докаже, че е фалшива, но сметките за газ и ток – никога.
В кухнята на професията „Скуатър”
Домът е затворен със здрави метални врати и капаци поставени на прозорците на първия и втория етаж, тъй като наемателите са се преместили в друг дом, възрастен човек е починал или е откаран в старчески дом и пр. Много често Съветът поставя аларма, която спецовете деактивират за отрицателно време, сменят бравата и ключовете и домът става тяхна собственост. Проблемът им е само един – да не бъдат задържани от полицията по време на самонастаняването. Когато обаче се отзоват вътре, те залепят юридически обосновано предупреждение, базирано върху Наказателния кодекс на Обединеното Кралство.
Понякога Съветът се изхитрява и не поставя метални прегради, за да изглежда, че домът е обитаван, но скуатърите наблюдават периодично определени домове и ги тестват като залепват тиксо върху ключалката, поставят варела за отпадъци пред вратата или пъхат клечки за зъби в ъглите на вратата. Като след 4-5 дена белезите не са помръднали, престъпват към отваряне на дома, което правят със завидна ловкост и бързина.
Ако собственикът е в странство, след завръщането си остава извън борда. Отива до полицейския участък, а оттам му отговарят, че не могат да му помогнат, тъй като законът закриля самонастанителите се и единственият начин да влезе в собствения си дом е да заведе дело и да чака за решението на съда. За съдебното решение понякога се чака с месеци, а наред с това трябва да се заплатят разноските по заведеното дело и отделно – за адвокатски услуги.
Ако в дома са се настанили скуатъри с бременни жени или бебета, одисеята става направо безнадеждна, защото скуатърите попадат под заклрилата на допълнителни законови клаузи и собственикът, ще не ще, трябва да започне лични преговори с тях и да се пазари каква цена да им плати, за да се изнесат.
При самонастаняване в частни домове на богати хора процедурата по изхвърлянето е по-офанзивна, но пак отнема от 24 часа до една седмица.
Ето какво виси на вратите на тези домове:
СЪДЕБНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Наказателен Кодекс 1977, Част II
(Допълнен от раздел V на Закона за обществен ред и Наказателно право от 1994 година)
- Ние живеем в този имот, той е нашият дом и възнамеряваме да останем тук.
- Всяко влизане или опит за влизане в тези помещения без наше съгласие е престъпление и всеки от нас, който присъства физически тук е против подобно незаконно влизане.
- Ако се опитате да нахълтате със сила или заплашвате да употребите такава, ние ще
заведем дело срещу вас и може да получите присъда до 6 месеца лишаване от свобода
и/или глоба до £5000.
- Ако искате да ни изгоните ще трябва да подадете „Иск за собственост” до Районния
или Върховния съд или ни представите писмена декларация или сертификат основаващ
се на точка S. 12A от Наказателния кодекс от 1977 допълнен от Закона за обществен
ред и Наказателно право от 1994 година.
- Умишленото създаване на декларация с невярно съдържание за постигане на вашите
цели по точка S 12A е престъпление по точка S 12A (8) от Наказателния кодекс 1997.
Лице виновно за подобно престъпление може да получи присъда лишаване от свобода
до 6 месеца и/или глоба до £5000.
Обитателите
От това предупреждение става ясно, че окупиралите дома скуатъри нямат намерение да го напускат, анонсирали са че е тяхна собственост и ако някой реши да влезе вътре без разрешение, попада под ударите на Наказателния кодекс или го очаква затвор до 6 месеца и/или глоба до 5000 паунда.
Филантропите оперират най-често в следните райони:
– Пред магазинчето на снимката, намиращо се до Shopping Centre, Elephant & Castle (30
New Kent Road),
– В интернет клубовете в отсечката „New Cross Gate” – „New Cross Station”,
– Ealing Broadway Station Иилинг Броудуей (около магазинчето Haven News, разположено
на улицата със същото име, между Ladbrokes and Larosh Doner Kebabs, на 30 метра от
изхода на Ealing Broadway Rail and Underground Station ),
– Тooting Broadway (на гюме пред JobCentre Plus, 67 Upper Tooting Road),
– Lewisham – Lewisham Library, 199 Lewisham High Street (там ви наблюдават какво
търсите на компютрите и в случай, че е нещо от техния бранш, ви помагат)
– Shepherds Bush – Yogi Smurti Newsagents, 156 Uxbridge Road,
– Croydon – на оградата, до тоалетните, точно до входа на Британската имиграционна служба (UK Border Agency)
Bulgarian Connection
На Victoria Coach Station паркира български автобус на компанията Balkan Horn. Няколко души се отделят от пасажерите – имат посрещачи.
Пристига един с каскет, който казва на част от пътниците, че трябвало да заплатят уговорените 100 паунда за настаняване. Транспортирането до квартирите било включено във въпросната сума. После стартира разговор по телефона на някакъв трудно разбираем английски. Пристигат два десетместни автомобила. Шофьорите им са истински лондонски ийстендъри, праскат жесток кокни и единият отива да пие „A Coup of Rosie Lee”, докато имигрантите се оправят с багажа си.
След около месец, случайно мярвам двама от тях пред JobCentre Plus, Tooting Broadway. Чакат за интервю за NIN. Казват ми, че живеят на „супер оферта” – 20 на седмица. Ако някой иска да се уреди трябвало да заплати авансово 100 паунда в България на софийска агенция. Агенцията уреждала всичко, а останалите £100 се дават на човека, който ги чака. И двамата бяха щастливи в своето нещастие.
Дотук всичко изглежда идеално. Как да им кажа, че всички данни от документите им са вече нечие притежание. Дано не се облагодетелстват след време от него чрез банки, таксови служби и знайни и незнайни финансови еквилибристики.
И вълкът сит, и овчарят цял. Само агнетата не участват, защото са изядени.
***
Журналистът Стоян Ботев е работил като редактор във вестник „Национална Бизнес Поща“, главен редактор на „Старозагорски Вести“ и отговорен редактор на вестник „Далавера“. През 1995 година заминава за САЩ. Започва кариерата си на американска земя във Foreign Press Center, United States Information Agency, а в началото на 2001 е преместен на работа във Washington, DC. В Лондон живее от 2007 г. и се занимава с издателска дейност.
Стоян Ботев, БГ БЕН
botev@usa.com